Румънски фирми масово местят бизнеса си в България, Унгария, Хърватия и дори Молдова, пише румънският в. "Евениментул зилей".
По-ниски данъци, по-малко бюрокрация, по-евтина работна ръка и чисто и просто - стабилност. Това са основните точки, по които Румъния губи пред инвеститорите за сметка на съседните й държави, посочва изданието.
В интервю за "24 часа" в събота собственикът на "Дарик радио" Радосвет Радев каза, че богати германци се регистрират данъчно у нас заради финансовия рай в България. По думите му има и вълна от гръцки фирми, които "се заселват" да плащат у нас налозите си.
От НАП са потвърдили информацията за изданието. "Да, наистина заради ниските ставки България става притегателен център и за фирми, и за граждани от други държави, особено от съседни - Гърция и Румъния", коментира говорителят на приходната агенция Росен Бъчваров.
"Предприемачите затварят фирмите си в Румъния, било то ефективно, било то само на хартия и ги местят в съседните държави в търсене на по-добри условия. Преместването на румънските малки и средни фирми в България, Унгария, Хърватия и дори в Молдова се превръща в масово явление", пише "Евениментул зилей", като се позовава на представители на местните компании, и продължава:
"Неотдавнашното увеличаване на ДДС от 19 на 24% сложи черешката на тортата, прибавяйки се към недобре подготвената работна сила, но с по-големи заплати спрямо предходните години, ниската производителност на труда, големите социални осигуровки, бюрокрацията и огромните косвени данъци, продължава изданието.
Официалните данни потвърждават факта, че Румъния вече не привлича пари от чуждестранни компании. Преките чужди инвестиции се сгромолясаха с близо 50% в първите пет месеца на тази година спрямо същия период на предходната от 2,09 млрд. евро на 1,4 млрд. евро, показват данните на Националната банка на Румъния.
Дори Мугур Исъреску, управителят на централната банка призна, че фирмите справедливо критикуват високите данъци: "Фирмите не хленчат, не говорят глупости, напълно прави са. Всички фирми говорят за прекалено големите данъци. Преките и косвените данъци, бюрокрацията са огромни. Както и обезсърчаването на предприемачеството".
Когато ДДС в Румъния беше повишен и се говореше за възможността от премахване на плоския данък от 16%, в Русе процъфтяваше малък бизнес.
Срещу сумата от 25 евро българските ни съседи оправяха документите на румънските фирми, които искат да преместят дейността си в България, подразнени от големите данъци и измененията всеки месец на Данъчния кодекс в Румъния.
В Молдова не се налага данък върху реинвестираната печалба, а Унгария е привлекателна с предсказуемостта си.
"Хората с по-сериозен бизнес избират да се преместят дори в държави като Кипър и Малта, данъчния рай в ЕС", казва Флоря Първу, зам.-председател на Националния съвет на малките и средни предприятия в Румъния.
Според него Румъния я напускат сериозни компании, които редовно си плащат данъците. Фирмите в сивата икономика не са засегнати от повишаването на данъците, защото те и без това не ги плащат, казва Първу.
По негово мнение вече е изключено чуждите инвеститори да изберат Румъния заради нестабилността и трудно предвидимата ситуация.
"От фискална гледна точка Румъния е като една лотария, никой вече не ни взема насериозно. Освен това чужденците вече не откриват тук квалифицирана работна ръка", обяснява Адриан Изворану, генерален директор на Конфедерацията на работодателите в промишлеността, услугите и търговията.
На свой ред Сорин Мъндруцеску, председател на АмКам Румъния, подчертава важността на стабилността и предвидимостта на данъчната система като условие страната да може да привлече пари отвън.
"АмКам Румъния подкрепя задържането на плоския данък, който по наше мнение е най-подходящата система за облагане при актуалното състояние на румънската икономика и който позволява да се запази конкурентоспособността на нашата страна на регионално ниво", заяви той.
