Цените на природния газ на европейския пазар в близките години ще надвишат 400 долара за 1000 куб. м, заяви шефът на "Газпром" Алексей Милер, цитиран от ИТАР-ТАСС.
Има тенденция към повишаване на цената на газа и няма основания за обратното, добави той.
Милер е убеден, че скоро цената на петрола ще се доближи до 100 долара за барел, а цената на газа ще я последва и затова вероятно ще нарасне до 400 долара и повече.
Цената на газа за крайните потребители в Европа зависи от данъците и цената, на която газът се реализира от компаниите, работещи с руски газ на европейския пазар, има значителен марж - от десетки проценти, каза шефът на "Газпром" пред руската телевизия "Вести 24".
Ще избухне ли газова война между Русия и Беларус
и какви ще бъдат последиците от това за Европа е въпрос, който заема централно място в руския печат.
В 10 часа сутринта днес "Газпром" съкращава доставките на природен газ за Беларус. Тогава изтича срокът, в който Минск трябва да погаси дълга си за полученото гориво.
Минск вече даде да се разбере, че ако доставките бъдат прекратени, ще пострада транзитът на газ за Европа, а Москва от своя страна заяви, че може да снабдява западните потребители и като заобиколи територията на съседната държава, обобщават руските медии.
В. "Московский комсомолец" цитира шефа на "Газпром" Алексей Милер, който заяви, че обемът на доставките може да бъде съкратен с 85%.
До момента Беларус дължи на Русия 192 млн. долара. Както пише в. "Ведомости", беларуският дълг е натрупан поради това, че Минск продължава да плаща за газа по миналогодишните цени (150 долара за хиляда кубически метра).
Според беларуския президент Александър Лукашенко обаче, цитиран във в. "Независимая газета", Беларус може да претендира за аналогичен по размери руски дълг - за транзит на газа през нейната територия.
В. "Комерсант" отбелязва, че днес беларуска делегация планира да продължи преговорите за газа в Москва, но подчертава, че и двете страни не са склонни към отстъпки.
В. "Время новостей" предупреждава, че ако Москва изпълни заплахата си,
ситуацията може да излезе извън контрол
Ако газовото кранче бъде спряно, германските потребители ще изпитат дискомфорт, а Полша, която задоволява половината от нуждите си чрез газопровода Ямал-Европа, може да пострада по-съществено.
Според вестника в руските планове не влиза влошаване на отношенията с Полша и затова по-вероятен е мекият сценарий - Русия да си потърси правата в международен съд.
И за двете страни сумата от 192 милиона долара не е голяма, изтъква "Комерсант".
Политиката на газовото кранче просто цели да принуди Беларус да подпише договора за създаване на единен Митнически съюз, твърди пред вестника Алексей Макаркин от Центъра за политически технологии.
"Крайният сценарий с ограничаване на доставките не е изгоден за "Газпром", понеже това ще подрони репутацията му пред ЕС," отбелязва във "Ведомости" директорът на East European Gas Analysis Михаил Корчемкин.
"Газпром" ще постигне своето, убеден е в. "Московский комсомолец." Според независимия икономист Николай Вардуля, цитиран от вестника, по-важно е да разберем
защо толкова често възникват газови войни
"Причината е, че няма газов пазар. И докато пазарът е в зародиш, те ще се водят редовно," подчертава икономистът.
Ръководителят на украинското правителство Микола Азаров изключи възможността от обединяване на компаниите "Нафтогаз Украини" и руския "Газпром", предаде ИТАР-ТАСС.
Няма да има никакво сливане на тези компании, каза Азаров в интервю за украинската телевизия "Едно плюс едно".
Ще стане това, което обеща президентът Виктор Янукович - ще се търси организационна форма, която да позволи да се
"синтезира ефектът от работата на "Нафтогаз" и "Газпром",
добави Азаров.
В петък той съобщи, че украинското правителство обсъжда въпроса за създаване на смесено предприятие между двете компании и добави, че ЕС е проявил интерес към създаването на такъв консорциум.
