Десетки хиляди иракчани преминаха през 2005 г. през гръмотевичната буря на атентатори самоубийци и гласуваха - шиитите по инструкция на своите духовници, сунитите пък сърдито бойкотираха - за да докажат, че Ирак е "демокрация".
Последва най-кървавият период в съвременната история на Ирак.
Вчера десетки хиляди иракчани преминаха през гръмотевичната буря на гранатометен огън - най-малко 24 бяха убити преди затварянето на избирателните бюра - за да докажат, че Ирак е "демокрация".
Този път сунитите гласуваха. А ние западняците се опитахме да забравим миналото, дори близкото.
В медиите почти не се споменаваше, че само преди няколко седмици на стотици кандидати, предимно сунити, бе забранено да участват под претекст, че някога са били свързани с партията Баас.
Това бе ясно
завръщане към сектантската политика.
Шиитите, които бяха близки до Саддам, все още заемат длъжностите си в "демократичен" Ирак, за които иракчаните вероятно отидоха да гласуват вчера.
С новите закони на Ирак избирателната система бе разклатена, за да гарантира, че една единствена партия не може да спечели властта. Трябва задължително да има коалиция, съюз - или "широк съюз" както телевизионни анализатори ни казваха - сред онези 6000 кандидати от 86 партии, които спечелят места в парламента.
Но всичко това означава, че следващото сектантско правителство ще има власт съобразно процента на шиитските, сунитските и кюрдските общности в Ирак.
Западът винаги
е предпочитал тази система в Близкия
изток,
знаейки, че подобна "демокрация" ще създаде правителства съобразно конфесионалната сила на всяка общност.
Направихме това в Северна Ирландия. Направихме го в Кипър. Французите създадоха Ливан, чиято идентичност е конфесионална, като всяка общност живее в подозрителна любов към другата, за да не бъде унищожена.
Дори в Афганистан ние предпочитаме да си имаме работа с корумпирания Хамид Карзай - презиран от повечето от своите пущуни - и да му позволим да управлява от наше име с армия, до голяма степен изградена от платени племенни поддръжници. Това може да не е, както смешно се извинява Държавния департамент, "демокрацията на Джеферсън", но е най-доброто, което можем да имаме.
И винаги защитаваме
мизерните резултати с един и същ рефрен.
Искате ли талибаните да се върнат? Искате ли Саддам да се върне? Или, в случая с Кипър и Ливан преди десетилетия, искате ли османските турци да се върнат?
И докато си
мислим, че изборните резултати - колкото
и фалшифицирани или сложни да са
(следващото иракско правителство може
да се формира месеци наред) - са напредък,
не се запитваме
кой всъщност печели тези избори.
Иран, чийто луд президент знае как да се справи с "демократични" избори, разбира се, е победителят. Неговите двама врагове, "черните талибани" и Саддам, изчезнаха без нито един иранец да изстреля куршум.
Сунитските политици в Ирак твърдят, че Иран се меси, както военно, така и политически в Ирак. Но тъй като повечето от настоящите управляващи партии са били отгледани в Ислямската република, Иран няма нужда да се меси.
Партията "Дауа", на която сега състрадателно се кланяме с уважение, преди 20 години отвличаше чужденци в Бейрут и бомбардираше американското и френското посолство в Кувейт.
Дори не споменаваме
Мосул и други градове в северен Ирак,
където изборите не са въобще за демокрация,
а за това
кой да контролира петрола по арабско-кюрдската фронтова линия.
Да, иракчаните са смел народ. Колко британци биха отишли до урните под обстрел с гранати? Или пък американци?
Не че мюсюлманите не искат свобода или демокрация. Просто "демокрацията" изглежда не работи, когато техните страни са окупирани от западни войски.
В Афганистан не се получи. Изтеглянето на американски боеви войски от Ирак не означава, че американските сили няма да останат голяма сила в страната.
И докато многото като президента Мубарак и крал Абдула се ползват с нашата безкритична политическа подкрепа, техните народи няма да отбележат истински напредък към свобода.
Така вчерашния
изборен ден в Ирак
не представлява
поредно доказателство за ценностите
на нашите западни демокрации.
Той означава, че един смел народ все още вярва, че системата, според която гласува, ще даде израз на желанията му.
Както много често в миналото обаче, е по-вероятно изборите - под доброжелателния ни поглед - да увековечат онова сектантство, което Саддам някога безмилостно използваше, за да пороби народа си.
