Извод: Диабетът е политика

Д�б �бетът е толкова разпространено заболяване, че вече не е само в областта на медицината, а се превръща в политика.

Така обобщи ситуацията с 512-те хил. диабетноболни у нас и техните проблеми един от лекарите на днешната кръгла маса за диабета.

Тя бе организирана в една от залите на парламента по инициатива на председателя на парламентарната здравна комисия Лъчезар Иванов.

На нея бяха направени предложения като безплатно предоставяне на глюкометри от производителите, максимално намаляване цените на тест-лентите за кръвна захар, съставяне на национален диабетен регистър и др.

Трябва да има такъв регистър, категорична бе националният консултант по ендокринология Сабина Захариева.

Според нея това би решило голяма част от въпросите около точния брой на диабетиците у нас, на базата на който да се правят сериозни анализи и прогнози за видовете инсулин, за диагностичните методи, за тест-лентите и т.н.

Той би помогнал и за превенцията и ранната диагностика на диабета, отдавна превърнал се в обществено значимо заболяване.

Лъчезар Иванов призова фармацевтичните фирми, продаващи тестове за измерване нивото на кръвната захар (което в идеалния случай трябва да става поне три пъти на ден), да намалят цената им колкото е възможно, за да може НЗОК да закупува повече и да ги предоставя безплатно на диабетиците.

Подготвят се и законови промени, позволяващи директно договаряне на цените от здравната каса, което според него също ще намали цената на лентичките и ще осигури по-голям брой на година за пациентите.

Д-р Рачо Рибаров, представител на фирма вносител на тест-ленти, подчерта, че няма европейска държава, в която той да е по-нисък.

В момента навършилите 18 години диабетици получават едва по 150 годишно. Цената на кутийка с 50 ленти в аптеките пък струва средно около 45 лева.

По изчисления на зам.-шефа на НЗОК Албена Златарева ще са необходими около 40 млн. лева допълнително, ако се приемат исканията броят на лентичките да се увеличи от 1100 на 1800 годишно, а за над 18-годишните - от 150 на 600, както и ако се удовлетворят настояванията НЗОК да поеме разходите за инсулинови помпи.

Касата ще предложи на производителите да предоставят безплатно глюкомерите, а тя да заплаща само тестовете, за да може да си позволи да покрива повече от тях.

България е единствената държава, в която касата не плаща никакъв дял при купуването на инсулинови помпи, подчерта и председателят на Националната асоциация на децата, болни от диабет, Елисавета Костова.

Болните от захарна болест българчета са 3500, а у нас има само 20 инсулинови помпи, 15 от които се ползват от деца.

Това е най-съвременният метод за компенсиране за инсулина, обясни и Лъчезар Иванов.

Една инсулинова помпа струва между 7500 и 8000 лева, а консумативите за нея - между 260 и 460 лева на месец.

Разпространението на диабет у нас е в застрашителни размери, предупреди още в експозето си председателя на парламентарната здравна комисия. Според изнесени от него данни заболеваемостта е 10 на всеки 100 хил. деца, като две от тях са кърмачета.