Спане до обяд, разхвърляна стая, мръсотия, невъзпитано поведение, неразумни рискове - сякаш това е най-лесното описание на съвременния тийнейджър. На младите хора между 13 и 19 години често се приписват най-неприятните черти от човешкото поведение. Вината обаче може би не е тяхна, разкриват последните научни изследвания, цитирани от в. "Индипендънт".
Учени от Кеймбридж смятат, че зад навика хората между 10 и 20 години да остават по-дълго в леглото се крият биологични причини. Според професор Ръсел Фостър учениците са по-активни следобед, тъй като техните биологични часовници - механизмите, които контролират импулсите за заспиване и събуждане, са програмирани с два часа по-късно, в сравнение с останалите хора. Причините най-вероятно са хормонални.
"Съществува биологична предпоставка за по-късно лягане и ставане. Не става дума за мързел", обяснява ученият. Той дори предлага училищните смени да започват час-два по-късно. Според него това ще доведе до огромен скок в продуктивността и работоспособността на учениците.
Причините за различното време на биологичните часовници не са известни. Затова пък има куп хипотези.
Ако сънят е жизненоважен за паметта и ученето, справянето с емоциите, възстановяването на силите и оздравяването, то през тийнейджърските години всичко това е в изобилие. Това обяснява и по-голямата нужда от отспиване, макар да не е ясно защо "разписанието" е по-различно", твърди Нийл Стенли, специалист по съня от Университета "Ийст Англия" в Норич.
Според Джим Хорн, шеф на изследователския център върху съня в университета "Лафбъро", не само младежкият биологичен часовник "не е в час". През пубертета в мозъка се извършва цялостна реорганизация и сънят е основен фактор за този процес.
Тази теория се поддържа и от учения Дейвид Бейнбридж от Кеймбридж, според когото това "пренаписване" на мозъчната дейност означава, че в младежкото тяло биологичният часовник се движи по-бавно и реално денонощието при тийнейджърите трае около 26 часа.
По думите му те все още не са развили механизма за отчитане на умората и просто не осъзнават колко изтощени са.
Не само излежаването и спането до късно имат научно обяснение при тийнейджърите. Всъщност повечето от стереотипните черти, които възрастните им приписват, са научно обосновани.
Разхвърляност и нечистоплътност Според психоложката Рейчъл Андрю не всички млади хора са "малки отрепки, заврени в разхвърлените си стаи, които миришат по-зле от бърлога". В практиката си тя е срещала много тийнейджъри, които са много по-подредени и чисти, отколкото предполага стереотипът.
Според нея някои младежи просто не намират реда и чистотата за такъв приоритет в сравнение с всичко останало, което се случва в живота им през тези формиращи години. Освен това те възприемат стаята си като част от дома на своите родители, не своя собствен.
Стеснителност, затвореност
Позната гледка - разни тийнейджъри ходят прегърбени и "забити" в себе си. Тяхната стеснителност и неловкост всъщност е защитен механизъм. Както е при животните, младите индивиди много по-често биха са впуснали в спор или битка, които не могат - физически, да спечелят, така че стеснителността ги предпазва.
Неразумно и опасно поведение
Тийнейджърите често се впускат в необмислени и опасни начинания. Това се дължи на несъответствие в частите на мозъка при младите хора. Тези, които контролират емоциите и удовлетворението (и например биха ни казали "надуй скоростта"), се развиват по-бързо от останалите части - като отговорните за предпазливостта.
Подтиснатост и смяна на настроенията
Подтиснатостта и честата и внезапната промяна на настроенията е резултат от цял спектър емоции, хормони и физиологични промени през тийнейджърските години. Момчетата и момичетата буквално са "натъпкани" със секс хормони, които замъгляват трезвата им преценка и предизвикват редица физиологични ефекти.
Излизането от детството е съпроводено със стремеж към по-голяма независимост от родителите и по-голямо разчитане на приятелите и тяхното одобрение. Това създава впечатлението за емоционална дистанция. Огромният натиск - в училище, у дома, заради промените в самите тях, карат младежите да сменят настроенията си и да се затварят в себе си много по-осезаемо.
Любовта към силната музика
Надуването на музиката често е средство да се "заглуши" стреса на ежедневието. Според учените тийнейджърите "чуват различно" и имат различна способност да възприемат шума (често селективно). От друга страна това често е вид протест. Други пък смятат, че е свързано с отделянето на допамин в мозъка, свързван със стремежа към на забавления.
Грубост и невъзпитаност
Според учените младите хора подбират към кого да са любезни, както и към кого груби - обикновено към родители и братя и сестри. Активното "изключване" на роднините чрез грубо и сърдито отношение е жестоко, но необходимо зло, което им позволява по-лесно да прекъснат връзката със семейното гнездо и да свикнат със собствената си независимост.
Същото е когато тийнейджърите вървят пред родителите си, за да не би връстниците им да си помислят, че са с тях, или пък изразяват раздразнение, ако майка им ги целува и т.н., дават пример специалистите.
Според психолози трябва да има отхвърляне, за да израсне тийнейджърът в психически здрав възрастен. Други обаче споделят колко изумени са от привързаността и уважението, изразявани към тях от млади хора.
