Б ербатов най-после взе отборен трофей - Карлинг къп. Който е и първият честно спечелен в кариерата му. За онази Купа на България с ЦСКА от 1999 в уговорения мач с "Литекс" по-добре да не говорим - тя е най-срамната в историята на футбола ни.
Но сега Митко достигна до първия си клубен триумф по перфектен начин - с добра игра и гол в мач-спектакъл пред препълнените трибуни на митичния Уембли. Дано да е здрав и да извоюва още много титли. Заслужава ги. Защото е уникат.
А на вътрешния фронт нищо радостно - само фалшификати. Тъй нареченият "нов Левски" още в първия му официален мач се видя, че е изтърсак на безумните ходове на ръководството на тима. Единствено вестта, че и "Народна армия", по подобие на "Герена", се обърна на сергия и който не е пожелал играч на ЦСКА, той не си е напазарувал, вероятно крепи донякъде сините фенове.
Така де, при нас като е мор, поне и при ония да е същото - това е запалянковската логика.
Аз обаче не съм човек, дето ще седне да се радва на чуждата мъка, пък била тя и червена. А и като гледам дереджето в моя клуб, някак си ми се струва проява на лош вкус да злорадствам по адрес на Армията. На какво отгоре?
Там е ясно - разпродават, защото нямат пари. И това е единственият начин да закърпят бюджета до лятото. Откак Лупи го отбиха от Кремиковци, прави какви ли не лупинги, завалията, че подопечните му да не тръгнат пак с обърнати джобове като братчетата на Гаврош.
Наскоро, като го питаха изпосталелите играчи що ги лъже за парите, той заби лаф, достоен за персонажа на Тодор Колев от "Опасен чар": "Аз не лъжа. Аз просто забравям."
Не е ли убиец, а? Иначе, откровено казано, не съзирам някакъв чар у Лупи. Но че е опасен, две мнения няма ? като въздуха над някогашната ни гордост на черната металургия.
Та така - "колосът" от Панчарево къса жива плът срещу пари, че да не му рухнат глинените джолани. Проза.
А на Герена какво? Там акат в ямб, хорей и александрин. В краен случай в бял стих. Зачимяват терена нов с бригадирския ентусиазъм на ПеньоПеневите герои от романтичния му период. Неуморно строят общежития, обгрижват дечицата с катерушки. Скоро сигурно ще приемат дългосрочна програма и за работа с младите майки.
Там много обичат да работят в перспектива. Мине не мине време, и обявяват новия насрещен план. Това, че разпродадоха отбора по най-пейзанския начин, и то е част от далновидната стратегия на ръководството начело с първия ръководител Тодор Батков.
На Лупи от "забравяне" носът му може да е стигнал размера на кремиковски комин, но в сравнение със словесните изцепки на Батков е направо незлоблив съчинител на частушки.
Ако се извадят изказванията на адвоката от последните години, ще излезе драматургия, на която и Йонеско би свалил шапка.
Но да се върнем на Армията. Честно, криво ми стана, когато разбрах, че Велизар Димитров, според мен най-добрият играч на ЦСКА през последното десетилетие, го пращат в маргиналния унгарски "Залаегерсег".
Там спонсор бил "Газпром" - с многото пари. Самият той призна, че се е съгласил на трансфера, защото вече не е в първа футболна младост и иска да се погрижи финансово за семейството си.
По принцип лошо няма, ако ставаше въпрос за някой друг. Но не и за Велизар. Той не е играч за Унгария. Таванът му е много по-висок. Заради такива като него си струва да отидеш на мач. Елегантен футболист, нестандартен, с фантазия. Все ще измисли нещо, с което да ти направи густо. Майстор.
Но няма никакъв късмет. Преди пет години, когато показваше най-добрия си футбол и беше в идеалната възраст да излезе в добър клуб от силно първенство, изтърваха момента да го продадат. После се контузи тежко. И това му се случва на няколко пъти - тъкмо се възстанови, влезе във форма и дойде точният момент за трансфер, той пак се контузва.
Тази зима отново стана така. И в националния отбор същата работа -прекалено малко мачове има за класата, която притежава.
Велизар винаги ми е правил добро впечатление и извън терена. Не се изхвърля да говори глупости преди и след мач. Обективен е. Уважава съперника.
На феновете на ЦСКА е спечелил обичта с играта и поведението си, не с патриотарщини от репертоара на драмсъстава. А на интелигентната част от другите фенове ? например сините, също им има уважението. Защото талантът, естетиката и моралът не признават граници.
Но съдбата не винаги е благосклонна към талантливите и достойните. Уви...
