"В последните години останах с впечатлението, че в България все някой някого бие, някой някого обижда, случват се непрестанно някакви интриги и жълти неща. И само това хората ги интересувало. Е, не е така! (...) Човешките взаимоотношения са верижна реакция – лошотията се предава, но и добротата се предава. И въпросът е от коя страна ще дръпнеш веригата", казва продуцентът Магърдич Халваджиян.
Роденият през 1967 г. в Плевен Магърдич винаги е искал да се занимава с кино, а магията на Холивуд е мечта и до днес. След като живее във Варна, Италия и Москва, където завършва училище за цирково майсторство, а след това и режисура в Нов български университет, София, животът му влиза в неочаквана посока.
От средата на 90-те започва да се занимава с продуциране, като в биографията си има вписани над 450 заснети клипа и реклами, а предаванията му са едни от най-успешните и гледаеми в българския тв ефир.
"Винаги съм смятал, че в бизнеса, работата и човешките взаимоотношения нещата могат да се случват с две думи.
Трябва просто да си човек, който си държи на думата. Затова се опитвам да бъда такъв и да работя с хора, които са такива". Така Халваджиян си обяснява успеха и допълва, че всеки човек има талант, а неговият е да усеща какво иска публиката.
Името му свързваме с многобройните проекти, сред които "Господари на ефира“, "Х фактор", "България търси талант", "Ол инклузив", "Пълна лудница“, "Море от любов“, "Имаш поща“, "Стар Академи“, "Сладко отмъщение“, "Пълна промяна“, "Ясновидци“, "Игра за милиони“, "Страх", както и сериала "Седем часа разлика"
Поводът за среща в първата част на разговора ни е стартът на втория сезон на „Като две капки вода“, който е тази вечер от 20:00 ч. в ефира на Нова ТВ, но и не само.
За цената на успеха, за честната мъжка дума, за баланса между приятелство и бизнес и за принципите в живота разказва продуцентът Магърджич Халваджиян в интервю на Наталия Такова от Vesti.bg:
- Впечатленията ми за теб през годините, изразени в асоциации са: мъж на честта, семейството е приоритет, сладкодумец, работата като удоволствие. В правилната посока ли съм?
- Да, така е. Само работата постепенно от удоволствие се превърна в огромна отговорност, защото по едно време имахме 330 човека на щат. И ако приемаш нещата само за удоволствие, не е сигурно дали ще можеш да си изхранваш хората. Така че в един момент отговорността става голяма, а при мен просто се получи, без да се усетя.
- А ти самият как би се описал?
- На мен ми е трудно да си правя характеристики, защото със сигурност човек в повечето случаи има за себе си едно мнение, а пък хората около него го виждат по съвсем различен начин. По-скоро бих могъл да ти кажа какъв искам да бъда, защото човек обикновено се стреми към нещо и има своите идеали, които се опитва да следва... Макар че според мен думата „идеал“ в последните години е някакво табу в България. Та, винаги съм смятал, че в бизнеса, работата и човешките взаимоотношения нещата могат да се случват с две думи. Трябва просто да си човек, който си държи на думата. Затова се опитвам да бъда такъв и да работя с хора, които са такива.
- Има ли още такива хора?
- Не са много, но за моя радост все още ги има. За съжаление, в годините хората се промениха... Но да ти кажа не съм сигурен дали са се променили, или пък цял живот са били такива и просто са се прикривали. Имам си една теория, че хората не се променят, а просто славата и парите изкарват на повърхността отрицателните качества, които са били скрити дълбоко.
- Наскоро Рачков и Зуека те обявиха за Министър на веселието. Как според теб може да се направи една добре работеща машина за шоу и бизнес в едно?
- Не мисля, че има формула. То е все едно да дадеш формула за успешен брак – при различните хора е различно. Има основни принципи, които трябва да спазваш, но е много индивидуално. Особено пък в сферата на изкуството. Сякаш всичко е въпрос на талант, а аз имам един скрит талант – да усещам какво иска публиката. Смятам, че се справям достатъчно добре с това - факт са хилядите часове програмно време, които сме създали с "Глобал вижън" и "Глобал филмс". Знаеш ли, имах един преподавател в цирковото училище и той казваше, че ако видиш нещо на арената, което ти се струва страшно лесно, трябва да знаеш, че това е най-трудното за правене. Та и в нашата работа е така. Всички неща, които на зрителите им изглеждат много прости, са най-трудните и изискват изключително много труд и работа.
- А поне основата за добър бизнес?
- В началото, когато започвахме, имах една формула, която случайно сработи. Когато снимах навремето реклами и музикални клипове за клиенти, правех две неща: първо, ако някой очаква клипът му да е готов за 10 дни, аз му го давах след 5-6; второ – винаги за парите, които те са давали, аз съм им давал по-добро качество. Никога не съм правил компромис и това ми помогна страшно много в годините. Не знам защо стана така в тази държава, че някои хора казват: „Аз за 50 лева не излизам дори от вкъщи“. Ама то на него никой и 5 лева не му дава, но той за 50 нищо не правел. С този начин на мислене няма как да стават нещата.
-Спомена по-рано „таланта да усещам какво иска публиката“. Какво имаш предвид?
- Много са компонентите, но преди всичко това е усет. Когато строиш едно шоу още на сценарно ниво, ти трябва да знаеш кои са нещата, които ще сработят. Но най-вече трябва да се прецени кое е онова нещо, което е важно за всички. Кое е нещото, на което, 60% от българите се усмихват, плачат и т.н. Ние може да сме много разединени като нация, но си има някои неща, които ни обедняват. Винаги съм се стремял в предаванията, които правим, да не е само чистото забавление. Ако е само това, имам усещането, че не съм казал нищо на зрителя. Пък на мен все ми се иска да кажа нещо – нещо добро, нещо умно, нещо, което може би не всички ще разберат, но пък се чувствам длъжен да го кажа. Освен това ми е важна емоцията в едно шоу. Да хванеш зрителя, да го докоснеш, да го завладееш. И когато най-много се смее, тогава да го накараш да се замисли. Умните режисьори, измежду които Стивън Спилбърг, правят точно това – поднасят една важна тема по атрактивен начин, за да бъде гледана и чута от много хора. Разбира се, аз не твърдя, че казвам много важни неща с моите шоута, но показвам едно нещо – как без чалга и интриги може да се получи позитивно и гледаемо шоу.
- Липсва ли позитивизъм у нас, какви са наблюденията ти?
- В последните години останах с впечатлението, че в България все някой някого бие, някой някого обижда, случват се непрестанно някакви интриги и жълти неща. И само това хората ги интересувало. Е, не е така! Примери за това са позитивните предавания „Море от любов“ и „Имаш поща“, които бяха суперуспешни. Тяхната цел бе да ни накара да бъдем малко по-добри... само малко. Човешките взаимоотношения са верижна реакция – лошотията се предава, но и любовта се предава. И въпросът е от коя страна ще дръпнеш веригата. Ето защо искам чрез позитивни предавания да предавам позитивна енергия. Иначе, ако гледаме медиите, в последните години, те ни заразяват само с негативни неща – отвратителни, ужасни. Чак човек има чувството, че живее в някаква свинска кочина, в която всички са престъпници, мошеници, схемаджии. А не е съвсем така!
- Като спомена, че винаги се стремиш да кажеш нещо с предаванията, няма как да не засегна темата с „Господари на ефира“ и скъсването на отношения с Би Ти Ви. Всичко това въпрос на чест ли бе?
- Да, аз и тогава го казах - ние няма да работим под натиск. Когато отидохме в Нова ТВ след Би Ти Ви, ние и на тях го казахме: „Видяхте какво се случи с Би Ти Ви. Това се случи, защото се опитаха да ни цензурират. Ако и вие смятате да правите такива неща, този разговор спира. По-добре да не работим, отколкото някой да ни казва какви неща да правим“. И е така – това са външни предавания, които имат собствена редакционна политика.
- Сега обаче сте в Нова ТВ и съвсем скоро стартират две нови предизвикателства – „Като две капки вода“ и „Големите надежди“. Нека първо поговорим за „Като две капки вода“. Зрителите вече познават принципа на шоуто, а само преди дни бе разкрит и последният участник във формата – Деян Донков. Интересно ми е обаче как се спряхте с екипа на тези известни личности?
- Изборът върху тях падна не само защото са известни, но и на базата на много компоненти. Нека ти го обясня така: Ти си продуцент на шоуто „Като две капки вода“. Трябва да избереш хора – 8 на брой, които да участват. Ти знаеш какво трябва да се прави в това шоу и имаш ограничения по формат – например, тези хора не бива да са действащи певци. От тук нататък започваш да търсиш актьори, тв водещи, които обаче и относително да могат да пеят, защото все пак това си е тежко състезание. Трябва да имат и актьорски качества, защото все пак те трябва да имитират световни звезди. Трябва и да са свободни, защото повечето от тях са ангажирани, а този проект изисква много време – репетиции, танци, тежки гримове и т.н. Трябва и да нямат договори с други телевизии. И какво правим? Колко много стеснихме кръга до изобщо възможните хора да участват в подобно шоу. Така че изборът не е чак толкова голям. Но хората не си дават сметка колко труден е процесът по събиране на целия пъзел, за да може едно шоу да се случи. Не са и длъжни, разбира се!
- Какво обаче е онова нещо, на което трябва да обърнат внимание зрителите по време на шоуто?
- На първо място - като типажи участниците във втория сезон са доста по-различни. Мисля, че ще бъде доста забавно. Миналата година се отличаваше Милица, защото тя наистина пее зверски, но държа да отбележа, че ние това нещо не го знаехме и всички бяхме страшно изненадани.
- Какво трябва да имат предвид зрителите?
- Че в това шоу не бива да се слушат само певческите умения на участниците, макар че те са важни, разбира се. Това шоу е за имитации – по друг начин трябва да бъде изграден критерият на журито, а оттам и критерият на зрителите.
Какво ще се случи на старта на шоуто "Като две капки вода" ще стане ясно още тази вечер (10 март) от 20:00 ч. в ефира на Нова ТВ.
А какво разказа още Халваджиян за най-малките сред големите надежди на България и кои са неговите големи надежди за бъдещето, ще можете да разберете на 12 март във втората част на разговора ни с продуцента във Vesti.bg
