П редмет на разсъждение в настоящето есе не е конкретна река, а реката въобще, реката като понятие, символ, идея. Този начин на осмисляне на реката е породен от факта, че тя има солидно присъствие във философията, поезията, живописта, политиката и екологията. Реката като такава се характеризира с една изначална загадъчност, метафизичност, приказност. Неслучайно тя, както и това, което съставлява нейната същност, водата, са привлекли интереса още на древногръцките философи. Талес, който е първият голям мислител на западноевропейската цивилизация, разглежда водата като субстанцията на света, като онази първооснова, от която е произлязла действителността в цялото й сетивно многообразие. Интересното тук е, че водата се разглежда като нещо постоянно, неизменно, непреходно.
Темата за водното, речното, течното присъства и в творчеството на друг древногръцки мислител, а именно Хераклит, известен с прочутата си сентенция “Panta rei” (Всичко тече), както и с тезата си, че не може два пъти да се влезе в една и съща река. У Хераклит реката се тълкува като символ на течащото, временното, отминаващото, но от друга страна самото течение, самата промяна се разглеждат като постоянни и непрекъснати. Очевидно е как реката се характеризира като един синтез на постоянното и преходното, неизменното и течащото, непрекъснатото и променливото.
Реката е както символ, чрез който някои философи онагледяват идеите си, така и понятие, присъстващо често в поетичното творчество, където се свързва с някои естетически категории като красота и възвишеност. Това се вижда особено ясно в романтичната поезия, където се акцентира на определени качества на реката. Нейното ромолене, чистотата й, красотата на отраженията на слънцето в нея й придават един уникален художествен смисъл. Именно заради тези свои качества реката често е обект на изображение в картините на много изтъкнати художници.
Присъствието на реката в творчеството на философи, поети, художници е ярко доказателство за нейния вдъхновяващ характер, произтичащ от това, че тя от една страна е нещо идеално, приказно, метафизично, а от друга страна е на сто процента реална. Реката е сред най-красивите компоненти на природата и нейното опазване и грижа са сред задължителните критерии за цивилизованост на едно общество, както и показател за това доколко обществото се придържа към екологичните стандарти.
Темата за реките има и политически аспект, доколкото те представляват богатство, грижата за което трябва да бъде основен държавен приоритет. В конкретния случай с България наистина е налице едно огромно речно богатство, като обект на опазване трябва да бъде както то самото, така и цялата флора и фауна, обитаваща реките и пространството около реките. Българските реки представляват богатство, имащо не само национален, но и европейски и международен смисъл.
Именно затова днес, когато в условията на свободно и отворено общество съществуват различни възможности за финансиране, особено необходимо е да се мобилизира солиден финансов ресурс, който да се използва за издигане на грижата за реките на най-високо ниво. Това трябва да стане основен държавен, правителствен, политически приоритет, като управлението следва непрекъснато да осигурява най-модерните технологии за поддържането на реките в перфектно състояние. Реките, водите, както и площите около тях трябва да бъдат изцяло публична държавна собственост.
В заключение може да се каже, че реката е богатство, имащо общочовешка ценност и общочовешки смисъл. Именно затова опазването на речното богатство като цяло следва да бъде сред основните ангажименти и цели на международната общност.
