Проектът за нов Наказателен кодекс, който беше представен вчера, модернизира българското наказателно право и го приравнява към най-съвременните европейски и световни стандарти.
Това каза министърът на правосъдието Зинаида Златанова пред БНТ.
Сега действащият НК е обнародван за пръв път през 1968 г., когато са действали съвсем други обществено-политически и социално-икономически отношения, съвсем друг ред в държавата. Изменян е над 90 пъти в опит да се приспособи към новите реалности от тогава досега, но винаги е стоял въпросът за написването на нов НК.
В проекта за нов НК има
по-голям практицизъм,
каза Златанова. Тя даде пример, че вече съществува текст, според който граждани ще могат да задържат извършители на местопрестъплението до пристигане на полицията.
Повишава се многократно размерът на глобите - досега са били до 30 хил. лв., а според проекта те ще са до 100 хил.
Дребни кражби пък няма да се наказват със затвор, а с глоба. Целта в случая е адекватно наказание според престъплението и постигане по-бързо на превъзпитателен ефект.
Има и чисто нова уредба за тероризма и финансирането му, за финансовите и за компютърните престъпления, каза Златанова.
На въпрос
защо отпада доживотната присъда без право на замяна,
Златанова отговори, че съвременната наказателна доктрина смята, че това наказание не може да упражни такъв възпитателен ефект върху осъдения, тъй като има елемент на безнадеждност. Нека не забравяме, че смисълът на санкционирането в наказателното право не е просто възмездие, а целта е осъденият да се върне в обществото като пълноценен гражданин. В цивилизованите държави е така.
Министърът се съгласи с водещия, че вероятно голяма част от обществото би подкрепила връщането на смъртното наказание, но според нея тази дискусия е приключила у нас още преди 20 години. Имаме редица международни ангажименти, който трябва да бъдат включени в българските закони, каза тя. Един от сероиозните аргументи против са съдебните грешки, подчерта министърът.
По отношение на наказанията в наказателното право основен принцип е, че
същественото не е размерът на самото наказанието, а неговата неизбежност,
подчерта Златанова. "И тук стигаме до съда, продължи тя. Не е толкова важно да са големи размерите на наказанията, а те да са неизбежни. Да не ни бягат осъдени, да нямаме противоречиви решения, които обществото не може да разбере или които не могат да бъдат обяснени. Ние може да имаме записани номинално много тежки наказания, но ако те не бъдат наложени, няма как да имат това въздействие, което ние си мислим, че биха имали".
Радвам се, че съм министърът, който успя да довърши този нов проект,
каза още Златанова.
Тя подчерта, че проектът не е усилие на един човек. Държа да се знае, че това е труд на четирима министри от три правителства. Започнат е преди три и половина години от г-жа Маргарита Попова (тогава министър на правосъдието в кабинета "Борисов", днес вицепрезидет). Това са десетки експерти - от администрацията, на неправителствения сектор, правозащитници, от академичната общност и от магистратурата, които са работили по този проект и са проведени стотици заседания. Този проект е продукт на експертния потенциал, с който разполагаме в страната в тази област през последните три години. Всеки, който има експертиза в страната, е гледал тези текстове, разбира се ще ги огледаме още веднъж, но последната дума има законодателя.
криза, която тихо расте" />
