П осоката за България отдавна е зададена от Левски, Ботев и възрожденците - "за чиста и свята република и да бъдем равни с другите европейски народи". Все още не сме постигнали тази цел и не трябва да се отклоняваме от пътя.
Това каза президентът Росен Плевнелиев, който заедно с естонския си колега Тоомас Илвес участва в Осмата годишна среща на бизнеса с правителството на тема "Как България да тръгне в правилната посока".
Вярвам, че българският народ е единен в посоката, обединен е около идеала на българското възраждане за достойното място на България. Големият въпрос не е в посоката, а в скоростта, с която се движим, скоростта и ефективността, с която надграждаме демократичните институции, посочи Плевнелиев.
По думите му трябва да подкрепяме и надграждаме всеки механизъм за повишаване на просперитета и за подобряване на бизнес средата като предпоставка за по-високи доходи и повече работа.
Президентът отбеляза и тенденцията на национализма у нас. "За съжаление проблемът е в това, че днес в България отклоняваме дебата от по-важните неща, включително и чрез националисти, които негласно подкрепят управляващите, същевременно обаче гласно обвиняват европейските компании, а не руските, че са колонизатори", каза Плевнелиев.
Плевнелиев изрази съжаление, че в България бедността е много по-голяма отколкото в Естония.
"Ние сме двойно по-бедни от тях, за съжаление ние днес имаме дълбока политическа криза, имаме и много по-неефективни институции, отколкото тези на нашите приятели.
За съжаление днес политиците, слагам и себе си в тази категория, в България произвеждат нестабилност,
липсва стабилно парламентарно мнозинство, правителството и парламентът в своята ежедневна работа зависят от партия с ултранационалистически антипазарни възгледи", коментира Плевнелиев.
На обща пресконференция по-рано през деня българският президентът подчерта за пореден път, че въвеждането на електронно правителство е стратегически важно за България и заяви, че е необходимо българското правителство да се обърне към този приоритет и да осигури съответното финансиране.
България търси подкрепата и се учи от опита на Естония за въвеждане на електронното правителство и управление, каза Плевнелиев. Той отбеляза, че постигнатото в Естония е на световно ниво, а страната е спечелила доверието на чуждестранните инвеститори и международните пазари благодарение на своята политика на прозрачност и ефективни институции.
Росен Плевнелиев припомни, че за първи път по време на служебния кабинет е бил изготвен национален интегриран план за въвеждане на електронното правителство, но коментира, че този план в момента седи в някое заключено чекмедже.
Ние много често си казваме в България, че не сме толкова богати, защото не сме достатъчно ефективни и не надграждаме по националните приоритети, а на всеки четири години ги променяме. Нека този път да докажем с действията си, че електронното правителство, което е пожелано от всички български граждани, на база на националноинтегрирания план, може да намери своята реализация в скорошен период от време", апелира държавният глава.
Президентът Тоомас Хендрик Илвес изрази готовност за подкрепа в областта на електронното правителство и посочи, че Естония винаги е на разположение, когато някоя страна иска да работи съвместно с тях. Той даде пример с приемането от Финландия на естонската платформа в електронното управление.
Илвес посочи, че въвеждането на електронното правителство за Естония и страни с подобен мащаб ще спомогне за нещо, към което всички се стремят – за повече прозрачност. Той цитира проучване на "Трансперънси Интернешънъл" върху посткомунистическите страни в Европа, според което Естония е на най-ниското място по корупция, а повечето стари държави на ЕС са "не чак толкова некорумпирани". Президентът Илвес посочи, че електронното правителство е пример за начин, по който страни като нашите трябва да работят и да се опитват да прескочат достатъчно развилите се страни, за да напредват.
Сред другите теми, които са обсъдили президентите Плевнелиев и Илвес, са били за задълбочаването на интеграцията в ЕС и подкрепата за присъединяването на Западните Балкани, за важността на енергийните и транспортните връзки между регионите, както и на диверсификацията на енергийните източници и трасета, за запазване на кохезионната политика.
