Ха ата с нарушени здравноосигурителни права в
България са между 1,2 и 2 млн. души, което формира
огромен дефицит в здравноосигурителната система.
Това заяви днес
в БТА председателят на Националното сдружение на
общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ) д-р Любомир Киров.
Той сравни мерките, предприемани в здравната
система, с "пооправяне на дамска прическа" и посочи, че от
години се загърбва проблемът със здравнонеосигурените граждани.
Според Киров, за да влезе в системата на
здравеопазване, неосигуреният трябва да заплати с лихвите за
целия период от момента, в който е възникнало задължението му да
се осигурява, тоест от 18 години нататък, а не както е сега за
три години назад.
Изключение от тази мярка би трябвало да
правят тези, на които се е налагало да работят в чужбина, смята
Киров.
Той цитира данни на Националната
здравноосигурителна каса (НЗОК), според които за първите пет месеца
тази година от профилактични прегледи са се възползвали 1 160
178 души над 18-годишна възраст.
За тези пациенти здравната каса
заплаща един преглед годишно.
Броят на прегледите за
диспансерно наблюдение на пациенти с едно или повече
заболявания, които са четири пъти в годината, е 1 690 000.
При
децата 0 до 18 години са извършени близо 928 800 прегледи от
общо 4600 лекари, като всеки от тях е извършил по над 2000
прегледа.
Във връзка с проблемите в здравната система
председателят на НСОПЛБ припомни, че навсякъде по света
средствата, заделяни за първична медицинска помощ, са между
12-15 на сто от бюджета за здравеопазване на съответната
държава, а у нас са едва 6-6,5%.
Защо никой не казва и
какво стана с тези 1,5 млрд. лева от нашите здравни вноски,
които отидоха в държавния бюджет, попита още той.
Държавата гони
производители и търговци за надценките на лекарствата и иска
намаление от 1-2%, а тя самата не намалява ДДС-то за
лекарства, което е 12% и също допълнително тежи на
пациентите, коментира още Любомир Киров.
За промени в Националния рамков договор за 2013 г. и в някои
наредби на Министерството на здравеопазването настояха още днес от НСОПЛБ.
Промените ще бъдат представени в понеделник
на Българския лекарски съюз и на управителя на НЗОК.
От сдружението настояват да има ясен регламент за
постъпването на пациента в болница, т.е. какви
предхоспитализационни изследвания е необходимо да бъдат
направени, както и те да бъдат включени в клиничната пътека.
Сега
липсва нормативна уредба и не за всички изследвания са
предвидени средства или са задължение на
общопрактикуващите лекари, което затруднява постъпването в
болница и нагнетява напрежение между лекари и пациенти, обясни
д-р Виктория Чобанова, секретар на сдружението.
От НСОПЛБ настояват и за промени при изследванията и
консултациите за ТЕЛК.
В момента парите, които се харчат за
подготовката на пациента за освидетелстване от ТЕЛК, ощетяват
диагностиката и профилактиката в първичната помощ и са за сметка
на всички останали, които имат нужда от изследвания и
консултации, заяви Чобанова.
Искат се по-големи възможности за диагностика в първичната
помощ с разширяване на някои от дейностите на джипитата, като
ехографии, мамографи и други изследвания.
Регулативните
стандарти в момента позволяват профилактични прегледи на
по-малко от половината от хората, които подлежат на такива,
съгласно Закона за здравето, посочиха от сдружението.
Те поискаха завишаване на средствата, заплащани на
джипитата, работещи при неблагоприятни условия, както и на
цените на профилактичните прегледи за лица над 18 години, а също
и за промени в практиката на диспансерното наблюдение на
хронично болните пациенти, като се въведе коефициент на
заплащане.
Източник:
БГНЕС
