В секи четвърти българин е потенциален емигрант, сочат изводите от доклад на Института за икономически изследвания на БАН.
Ако този процес продължи, страната може да се изправи пред недостиг и на работна ръка,
информира Нова ТВ.
Около 14% от активното население у нас се замисля дали може да намери по-добра реализация извън България. Районите, в които емигрантската вълна е най-активна са в северозападната или североизточната част на страната – Видин, Монтана, Разград, Добрич, Силистра.
Заради този процес от БАН очертава недостиг на 400 хил. души работници. Ако тенденцията в растежа на доходите у нас се запази, ще стигнем половината от средните заплати в Европа през 2030 г.
В процеса на емиграция България е изпращаща, а не приемаща страна.
Заминават хората, които работят за икономиката на страната. Причината – повече от ясна – ниско заплащане и малки възможности за реализация.
По данни на Евростат, през 2001 г. сме взимали 19 пъти по-малки заплати от тези в Евросъюза. През 2014 г. ножицата се свива. Доходите от труд са само с 6 пъти по-ниски от европейските.
„През 2030 г., ако може да бъде някакъв обозрим хоризонт, ако запазим тези темпове на растеж, ще бъдем на равнище 50%”, казва проф. Искра Белева, ръководител на проекта в БАН.
Обратно на очакванията експертите на БАН твърдят, че трайната емиграция е около 1 млн.души. Усещането за повече изселници създават българите, които работят сезонно зад граница.
Парите, изпратени в България от нашите сънародници, са 1,3 млрд. евро. Минимална част от тях отиват за развитие на собствен бизнес. По-голямата част са за издръжка на семействата им.
Изводите на БАН – в близките 10 години икономиката на страната ще изпита недостиг на работна ръка, докато нашата изтича в чужбина. След време може да се окаже, че техните места ще попълнят други емигранти, потърсили по-добри условия у нас.
Още по темата гледайте във видеото:
