Възможността България да стане 16-та република на СССР - чрез сливане не "от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни" - съвсем не е мит, а широко обсъждана идея, по която дори е взето решение от Пленума на ЦК на БКП.
Как? С характерната за епохата аргументация и очакваната реакция на висшия партиен апарат, става видно от стенограмата от Пленума на ЦК на БКП от 4 декември 1963 г., който приема предложението на Тодор Живков.
Обширният документ се публикува на части от сайта DeSeBG.com, чийто редактор е разследващият журналист Христо Христов.
Досега стенограмата не е била публично показвана.
Пленумът на ЦК оценява като
"забележителна проява на патриотизъм и интернационализъм"
инициативата на Живков и единодушно одобрява доклада му "за по-нататъшното най-тясно сближение и сливане в перспектива на НРБ със Съветския съюз".
Партийната върхушка решава още, че трябва да се издигне "на качествено нова степен братската дружба и всестранното сътрудничество между нашата страна и Съветския съюз, да се създадат икономическите, политически и идеологически предпоставки за пълното обединение на двете наши братски страни".
"Суверенитета народът го разбира да има ядене, да живее.
Ето това е суверенитетът - щастие и благоденствие на народа. Ние работим за народа, а не за формата", обяснява Живков пред Пленума няколко месеца по-рано - на 13 юли 1963 г.
"Тясното икономическо свързване със съветската страна още повече ще увеличи силата на нашата държава, още повече ще издигне нейната независимост.
Заедно с икономическата независимост на страната ще укрепне и нейната политическа сила и влияние, защото тя все по-пълно ще се опира на гигантската мощ на Съветския съюз.
Когато след години НРБ стане едно цяло със Съветския съюз,
тя не ще загуби нищо от своя суверенитет и независимост, ще бъде във всяко отношение суверен и пълноправен член на общото семейство на съветските социалистически републики", развива идеите си тогавашният Първи.
"Когато условията за сливане бъдат всестранно подготвени, тогава животът ще подскаже формата на обединението. Дали това ще бъде обединение под формата на федерация или нещо по-друго, това няма защо сега да се предрешава...
Ние сме дълбоко убедени, като преценяваме условията в нашата страна, че в сравнение с другите социалистически страни, НРБ по-бързо ще се подготви за обединение със СССР", подчертава Живков.
Историците посочват, че през 60-те години идеята е обмисляна много сериозно. Нито едно от решенията на партийната върхушка обаче не е било направено публично достояние. Причините изглеждат обясними.
"Политбюро смята, че след този пленум не следва под никаква форма да се говори на когото и да било и където и да било. Защо? Ако ние започнем да говорим, ще плъзнат слухове. Ние не можем да говорим, тъй като този въпрос не е само наш. Този въпрос е и на Съветския съюз...
Ние, Политбюро, смятаме, че не с такъв ентусиазъм цялата наша партия и народът ще възприеме това. Ще има среди, които няма да го възприемат. Да не забравяме, че
великобългарският шовинизъм е много дълбоко вкоренен в някои среди и хора
в нашата страна.
Аз не говоря за бившите хора. Имам предвид членове на партията, особено в средите на интелигенцията и в някои среди на младежта. Ние трябва да държим сметка за това...", казва Живков.
Стенограмата се публикува на части поради значителния й обем. В първа част се публикуват 41 страници с доклада на Т. Живков. Оригиналът на документа се съхранява в Държавна агенция "Архиви", откъдето DeSeBG.com е получил копие.
