Н ационалните изпити по български език и литература се провеждат днес. На тях се явяват около 120 хил. ученици от VII и XII клас.
Матурата започна в 8 ч. Тя е е под формата на тест, а вариантът, даден на зрелостниците, беше
компютърно генериран рано тази сутрин от 11 млн. възможни комбинации.
Тестът съдържа 40 въпроса и носи максимално 70 точки. Ще има въпроси с един верен от четири възможни отговора, както и такива със свободен отговор.
Последната задача – 41-вата, е създаване на аргументативен текст от дадена творба или откъс от нея. Максималният брой точки е 30.
Избраната от 30 варианта творба е стихотворението „Кино“ на Никола Вапцаров*.
Изпитът ще продължи четири астрономически часа.
За първи път тази година министърът на образованието утвърждава скалата за оценяване на държавните зрелостни изпити, по която точките се преобразуват в оценки в деня на матурата, а не както в предишни години, след като писмените работи са вече проверени.
Оценката "Среден" (3) е фиксирана на 23 точки.
В 10 ч. започва и националното външно оценяване на седмокласниците.
То е в две части – задължителна първа част, която е под формата на тест със 25 въпроса. Времето за попълването е един час, а максималният брой точки – 65
По втората част работят само кандидат-гимназистите.
Учениците ще пишат преразказ върху непознат текст от името на герой. Имат за това 90 минути.
Тази част от изпита носи максимално 35 точки.
-----
* творбата за 41-вия въпрос на матурата:
„Кино“
Отвънка беше шум
и светеха реклами.
В афиша
пишеше:
„Една човешка драма.“
Отвънка беше шум
и конника на Крум
се потеше
от стискане
в дланта ми.
И стана тъмно.
В белия квадрат
лъва на "Метро"
сънно се прозина.
И изведнъж – шосе,
след туй гора
и в дъното небе –
просторно, синьо.
И на шосето,
точно на завой,
се срещат две луксозни лимузини.
Това е нашия герой
и нашта героиня.
След удара
излиза джентълмен
и взема във ръцете си чилични
като перце примрялото момиче.
Отваря си очите –
те горят,
премрежват се
и гледат небосвода,
Да видиш ти какво момиче, брат –
като жребица от разплодник!...
В дърветата –
разбира се, славей.
Ръми над тях спокойно синината.
Примамлива и мека зеленей
оттатък шанците
тревата.
Един размазан Джон
целува страстно Грета.
По устните му –
сладостна лига...
Стига !
Къде е тука нашата съдба?
Къде е драмата?
Къде съм аз? Кажете!
В гърдите ни опрян е за стрелба
на времето барутно пистолета.
Та можем ли да любим
и скърбим
с наивната ви лековерност?
Гърдите ни са пълни с дим,
а дробовете ни – с каверни.
Така ли срещаме на път
любимите си
с лимузини?
Изгрява любовта ни
в труд –
сред дим,
сред сажди
и машини.
И после... Сивия живот,
борба за хлеб,
мечти неясни;
и вечер – тесното легло,
в което неусетно гаснем...
Това е то.
Това е драмата.
Останалото
е измама.
(Никола Вапцаров)
