Н а 17 септември отбелязваме Деня на град София и почитаме християнския празник на светите мъченици София и нейните дъщери Вяра, Надежда и Любов.
София означава мъдрост. Мъдрост, която не говори, защото знае, вижда и помага. Тя черпи силата си от вярата, надеждата и любовта. И ги дарява на света. Мъдростта има своите многобройни превъплъщения в древни и съвременни философии и религии.
Днес столицата на България чества за пореден път своя празник.
Денят на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов е обявен за празник на града с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г.
В 10.00 часа ще се проведе тържествена сесия на Столичния общински съвет, на която ще бъдат връчени званията "Почетен гражданин на София".
В 11.30 часа на площада пред храма "Св. София" ще бъде отслужен тържествен водосвет и ще има официална церемония по издигане знамето на град София. В Градска градина, площада пред Народен театър "Иван Вазов", ще се проведе празничната програма – инициатива "Споделена книга, споделена мъдрост", концерт на Софийския духов оркестър, празнична заря, "Сердирикон – огнени легенди от древния град".
В 18.30 часа в Народен театър "Иван Вазов" ще започне церемонията по връчване на наградите на Столична община за ярки постижения в областта на културата.
Президентът Росен Плевнелиев ще участва в тържествата по повод Деня на София. Държавният глава ще присъства на официалната церемония по издигане на знамето на столицата, която ще се състои на пл. "Свети Александър Невски".
Президентът и върховен главнокомандващ на Въоръжените сили ще приеме строя на почетния караул и ще присъства на тържествения водосвет по случай празника на София.
Преданието разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла благочестива жена, християнка, която се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели - Вяра, Надежда и Любов.
Майката и дъщерите ѝ не скривали своята вяра в Христос и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при него.
Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от спокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание.
Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но момичетата - Вяра била на 12 години, Надежда - на 10, и Любов - на 9 - останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. Майка им била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си, но и тя проявила необикновена сила.
Неиздържали на изтезанията, момичетата умират, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след кончината на децата си умира и майка им, която също била погребана при тях.
Църквата почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
