П родължават острите реакции срещу наложената от Комисията за финансов надзор (КФН) огромна глоба на в-к "Капитал".
Журналистически и граждански организации се обединиха около позицията, че действията на КФН са опит за цензура, а от Протестна мрежа отново поискаха оставката на председателя на КФН Стоян Мавродиев.
Мрежа за свободно слово: Санкциите на КФН са цензура
Държавни и контролни институции напоследък отново оказват натиск върху отделни медии и журналисти заради техните разследвания на банковата криза у нас, се казва в декларацията на Мрежата.
Целта е сплашването им и чрез налагане на сериозни финансови санкции, да бъде укрита от обществото важна информация за аферата КТБ и свързаните с нея хора с политическа и икономическа власт.
Мрежата за свободно слово приема отправените в последните седмици искания от Комисията за финансов надзор към различни медии като опит за откровена цензура. Вече е съставен акт на "Медиапул" заради журналистически материали за КТБ, а "Биволъ" и "Капитал" също са в подобна процедура.
"Икономедиа" първа получи наказателно постановление за рекордните 150 000 лева и още 10 000 за отказ на журналистите да назоват източниците си. За сравнение Кей Пи Ем Джи бяха глобени 100 хил. лв. за заверка на особените баланси на Корпоративна търговска банка (КТБ).
Исканията на КФН в момента нямат законови основания. Комисията има правомощия по отношение на лица, участващи на финансовия пазар, но няма никакви правомощия по отношение на медиите, които по никакъв начин не са участници в този пазар. Изборът, който налага КФН е медиите да платят или да дадат три имена, адрес и единен граждански номер на източниците си на информация. От КФН търсят от журналистите сметка за данни, съществуващи в публичните регистри и ги питат кога и кой ги е публикувал. Също с три имена, единен граждански номер и адрес.
Комисията в същото време отказва да си свърши работата като отправи същите въпроси към други държавни институции, които могат да потвърдят или отхвърлят изнесеното. Информацията, която чрез сплашване и глоби на медиите КФН се опитва да спести на обществото не е „невярна или подвеждаща представа относно финансови инструменти, включително разпространяването на слухове и неверни или заблуждаващи новини“, както пише в закона.
Напомняме, че това не се случва за първи път през последните години. Вече имаме една фалирала банка, която до скоро с помощта на държавата оказваше същия натиск върху журналистите, изкупуваше цели медии с цел изкривяване на фактите и налагане на цензура върху истината за управлението й, а хора с икономическа власт откровено злоупотребяваха и търгуваха с влияние.
В края на миналата година с глоба в размер на 100 хил. лв. за публикациите си, отнасящи се до рисковете пред банковата система у нас, беше глобено и дружеството „Алпико пъблишинг“, собственик на вестник „Зов Нюз” във Враца.
Подобни наказателни акции срещу свободата на медиите в България не могат да бъдат дело на един или друг банкер. От обществен интерес е да стане ясно КОЙ или КОИ други личности и институции са замесени в укриването на истината и се опитват да манипулират обществото. Защото се оказа, че всички тепърва ще плащаме аферата Корпоративна търговска банка.
Свободата на словото у нас е гарантирана от Конституцията, но България от години затъва надолу в класациите по всички индекси за тази свобода на словото, а институционалният натиск върху журналистите е основна причина за това. За жалост, вместо да спазват върховенството на закона, институциите дават „пример” как правилата са относителни и могат да се заобикалят или направо пренебрегват в „специални“ случаи и за хора, свързани с властта, завършва декларацията на Мрежата за свободно слово.
Съюзът на издателите в България изразява категоричното си несъгласие с утвърждаващата се практика на Комисията за финансов надзор (КФН) да налага глоби на журналисти и медии, като заедно с това им оказва незаконен натиск да разкриват източниците си на информация
В последните месеци сме свидетели на зачестяването на тези случаи с безпрецедентната по размера си глоба за “Икономедиа” АД, издател на “Капитал” и “Дневник” и предприетите подобни действия спрямо информационните сайтове “Медиапул” и “Бивол”.
Бихме искали да напомним на членовете на КФН, че както тяхната задача е да следят и регулират финансовия пазар, така и работата на журналистите и медиите е да информират обществото. И те са особено задължени да го правят, когато има основателни съмнения за нарушения на финансовото законодателство и дефицит на информация от регулаторните органи.
Тенденцията за необосновано налагане на финансови санкции на медии и журналисти от страна на КФН, съчетано с исканията за разкриване на източниците на информация, е изключително опасна за свободата на словото. Тези действия застрашават конституционното право на информираност на обществото, включително за възможни лоши практики на участниците на финансовия пазар.
Недопустимо е също така в страна членка на Европейския съюз държавна институция да оказва подобен, граничещ с цензура, натиск върху медии и журналисти. За нас няма съмнение, че поведението на КФН ще влоши още повече образа на България като страна с все по-несвободни медии, както сочат в последните години данните и анализите на авторитетни международни журналистически и правозащитни организации, се казва още в позицията на Съюза на издателите.
АЕЖ: Криминалните злоупотреби, а не медиите сриват доверието във финансовата система
Българският финансов надзор се превръща в груб регулатор на свободното упражняване на журналистическата професия, се казва в позиция на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ).
Рекордната глоба от 160 хил. лв, наложена на медийна група „Икономедиа” за публикации, окачествени като съставляващи пазарни манипулации, и за отказ от разкриване на източници на информация, е форма на безпрецедентна бюрократична цензура, смятат от АЕЖ.
А „специалната” санкция от 10 хил. лв. за двама журналисти, отказали да разкрият източниците си, крие сериозната опасност да бъдат унищожени от бюрократично своеволие и последните инструменти за разкриване на корупционни практики и злоупотреби
Максималната санкция в размер на 100 хил. лв. е наложена и на "Алпико пъблишинг" ЕООД, издател на вестник Зов Нюз-Враца за статията „И ПИБ пред фалит?", отразяваща напрежението в обществото в град Враца около слуховете за евентуалния срив на Първа инвестиционна банка. От медията изразяват своето недоумение от размера на глобата, още повече, че вестник "Зов Нюз" никога досега не е бил санкциониран или проверяван от КФН по никакъв повод. Налагането на максимална санкция предполага системни нарушения, висока степен на обществена опасност или особено грубо погазване на закона, а последствията от нея може да са пагубни за оцеляването на едно малко регионално издание. Освен от Капитал, в края на 2014 г. Комисията за финансов надзор изиска и от онлайн изданията "Медиапул" и "Бивол" да разкрият източниците си на информация за публикации, отразяващи проблемите на българската финансова система, което в пълен разрез на медийната свобода.
АЕЖ-България е силно разтревожена от тенденцията държавните финансови регулатори да създават бариери за отразяване на факти, свързани с българската банкова система. Репресивните мерки, упражнявани от държавата, са в разрез с Конституцията на Република България и Европейската конвенция за правата на човека (чл.10, ал. 1) и Хартата на основните права в ЕС (чл.11, ал.1), регламентиращи свободата на изразяване. Нещо повече – в своята практика, Европейският съд за правата на човека подчертава, че "ролята на разследващите журналисти е точно да информират и да предупредят обществеността, особено за лоши новини, веднага след като съответната информация попадне в тяхно владение.“(Martin and Others v. France ), припомнят от АЕЖ.
КФН не може и не трябва да тълкува и прилага етичния кодекс на медиите, нито да задължава еднолично медиите да разкриват източниците си и да съобщават само официални данни. Последното би означавало край на журналистическите разследвания и би лишило гражданите от правото им на информация.
АЕЖ-България застава твърдо зад правото на журналистите да информират обществото и да не разкриват своите източници на информация, които често са физически застрашени.
Протестна мрежа изпрати искане до 43-тото Народно Събрание за отстраняването на Стоян Мавродиев от поста му председател на Комисията за финансов надзор.
Смятаме, че доверието в българските финансови регулатори, и в частност КФН, е на критично ниско ниво и запазването на статуквото е с непредвидими последици за цялата система, се казва в отвореното писмо от Протестна мрежа.
Още през лятото на миналата година заявихме категорично, че случаят със затворената Корпоративна търговска банка АД е огромен регулаторен провал, който коства на вложителите в нея милиарди загубени лева и се ангажира публичен ресурс, който би могъл да се насочи за други обществено полезни цели, припомнят от организацията.
"Заедно с БНБ и ДАНС, КФН носи пряка отговорност за политическия похлупак над банката и свързаните с нея фирми. Бездействието на комисията по случая КТБ и свързани с нея публични компании се разминава с нейната хиперактивност в наказания на критично настроени медии. Смятаме това за форма на лична разправа и за недопустимо в една свободна и демократична държава.
Уважаеми депутати, призоваваме ви да възстановите доверието в регулатора, който се грижи за застраховките, пенсиите и инвестициите на българските граждани. Вие имате законово и морално право да го направите, а според нас сега това е и Ваше задължение", се казва още в писмото.
Като безпрецедентна форма на цензура определи адвокат Александър Кашъмов глобата, наложена на Икономедиа от КФН
Според Александър Кашъмов има съмнения за едностранчив подход на КФН спрямо определени медии. "Медии, свързани с кръга около Делян Пеевски, бяха изключително гласовити преди и по време на кризата с КТБ, но не сме виждали по никакъв начин да бъдат санкционирани. Така че има нещо очевидно тенденциозно и едностранчиво. Решението на КФН е особено тежък удар срещу свободата на словото в България", подчерта Кашъмов в интервю за БНР.
"Местните медии в България, които едва свързват двата края и които са изключително важни за местната общност, разказват за нередностите на място, критикуват властимащите и бизнеса. Тези нещастни медии, в които работят по двама-трима, понякога по един журналист, да бъде глобена със 100 хиляди лева, това означава на практика закриване на медията", заяви още Кашъмов.
