КФН като медиен надзорник

Vesti.bg препечатва от блога на юриста и специалист по медийно право проф. Нели Огнянова мнението ѝ за наложената от Комисията за финансов надзор рекордна глоба над "Икономедиа".

В последните години натиск върху медиите за критични публикации се осъществява или поне се правят опити да се осъществи през други закони, по начало предвидени с други цели: ЗЗК, ЗКИ,  ЗКФН. От прессъобщение на КФН става ясно, че в последните дни има още издадени наказателни постановления.

Как Комисията за финансов надзор действа като медиен надзорник:

1.

Преди месец стана ясно, че КФН настоява "Капитал" да разкрие тайната на източниците си за публикации, засягащи банковия сектор. Не звучи правдоподобно, но ВАС описва фактите така:

“Във връзка с публикуван на 28.06.2014 г. статус в личния профил във "Фейсбук", е изискан писмен отговор от Галя Валентинова Прокопиева на следните въпроси :

- Какво има предвид и какъв период от време визира в изречението: “За банката ще си говорим, като мине малко, но не приемам, че захаросването ѝ е равно на родолюбие.”

- Има ли конкретна информация, която да я е накарала да публикува същото изречение.

- Да посочи източника на информацията, която е публикувала.

В писмата е посочено, че при непредставяне на исканата информация в указания срок в КФН, ще бъде търсена административнонаказателна отговорност по чл. 32, ал.1 от ЗКФН.”

Искането на информация е обжалвано, ВАС оставя без разглеждане жалбата срещу искането. Мотиви:

“Изискването на информация и обяснения от авторите на публикациите представлява част от процес по събиране на доказателства, които впоследствие ще бъдат проверени и преценени от административния орган с цел изясняване факти и обстоятелства необходими за извършване на проверки. С оспорените писма не се засягат правата и интересите на жалбоподателите […] Изискваните сведения от жалбоподателите като трети лица, не засягат техни права, а са необходими за извършване на проверки срещу други лица.“

Да се иска разкриване на тайната на източниците за този коментар изглежда абсурдно:

- Защото е коментар, а не твърдение за факт.

- Защото е абсурд проверката за необходимостта от разкриване да се прави после: “първо разкрийте източниците, а после ще преценим дали е необходимо”.

- Защото тайна на източниците се разкрива пред независим безпристрастен орган, какъвто КФН начело със Стоян Мавродиев има съмнение дали е.

- Особено в светлината на факта, че е обект на публикации в "Капитал", които правят връзка между дейността на Стоян Мавродиев в областта на офшорните дружества и Брендо.

- И, без това да е последната причина: защото разпоредбата на ЗКФН още не означава, че медиите са длъжни императивно да разкриват източниците си. В решението Financial Times v UK съдът казва: Разкриването е предписано от закона, но съдът не смята, че (в конкретния случай) това е необходимо в едно демократично общество.

Такъв изглежда да е и горният случай.

2.

Месец по-късно наказателните постановления на КФН са факт – като санкциите  за "Икономедиа" са по-тежки например от глобата, наложена на KPMG за занижен контрол и значителни пропуски по казуса КТБ.

За публикацията "Паниката е по-голяма от проблема", в която се засягат дружества, свързвани с Делян Пеевски, се определя санкция 100 000 лева. Твърди се в частност, че информацията е невярна, защото според регистъра и според декларацията на Пеевски пред Сметната палата въпросните дружества не са свързани с Пеевски. Впрочем според прокуратурата няма разминавания между факти и регистри  –  и сигналите за обратното прокуратурата намира за  изолирани и неподкрепени. По регистър – да напомним – Пеевски няма и вестници.

За да обоснове санкцията, КФН прави анализ за съответствие на публикацията с  Етичния кодекс на българските медии, след което  интерпретира разпоредбата за свободата на изразяване в ЕКПЧ. Решава, че винаги за КФН се допуска разкриване на тайна на източниците – и  налага отделна глоба по този въпрос.

Проблемите с не-банката КТБ не са причинени от медиите – но публикациите за КТБ също бяха оспорвани докрай. Сега всички се позовават на тях. И се говори за отговорност на институциите, които били бездействали – но преди това се говореше само за отговорността на медиите, които сигнализираха за проблема. Цената за липсващата ранна превенция плащаме всички.