Б ившият вицепремиер и министър на финансите в правителството на ГЕРБ Симеон Дянков представи в Брюксел книгата си "Кризата в еврозоната отвътре".
Изданието все още не е излязло от печат и присъствалите на представянето останаха единствено с впечатленията от кратката раздадена анотация, както и от съпътстващите коментари на автора, коментира кореспондентът на БТА в белгийската столица.
В книгата Дянков, който сега е ректор на Новата руска икономическа школа в Москва и гост-лектор по обществена политика в САЩ, в управленската школа "Джон Кенеди" към Харвардския университет, коментира впечатленията си от поста, който е заемал в кабинета "Борисов".
Той споделя, че макар рядко да се заблуждавал какво може да очаква, е
бил изненадан от отношението на българските медии.
Отнело му година, докато разбере как да дава интервюта, макар в Световната банка, където работел по-рано, да преминал курсове за поведение пред медиите.
В България бе различно, всяка моя дума беше от значение, пише той. Затова Дянков стигнал до извода, че не е добър подход да бъде прям, защото иначе реформите биха спрели, преди да бъдат предприети.
Той дава пример с пенсионната реформа, в която се предвиждаше възрастта за пенсиониране да бъде повишена на 65 години. В отговор заглавията били "Дянков: Работа до гроб".
Хрумването му за инвестиране на част от пенсионните фондове в капиталовите пазари получило отговор "Дянков дава пари на олигарсите".
Постепенно започнах да давам все по-малко интервюта и този подход предадох като единствен съвет
на моя наследник, добавя бившият вицепремиер.
Той споделя, че е бил напълно неподготвен за личните нападки в медиите, които според него са били вдъхновени от негови политически съперници, включително в правителството, както и от противници на реформите.
Някои от злословните публикации той обяснява с измислици на жълтата преса, насърчавани от спадащия му заради реформите рейтинг.
Според тези статии бях купил
множество имоти в чужбина, имах много любовници, работех за няколко разузнавателни централи,
възнамерявах да завзема властта в правителството, бях основал няколко опозиционни партии, пише Дянков. Всъщност нещата бяха доста по-обикновени, коментира той.
Бившият вицепремиер признава провала на някои от предприетите реформи, особено в областта на здравеопазването. Той отбелязва, че трима министри в сектора са напуснали постовете си безславно и унизени, тъй като в случая са били засегнати широки интереси, включително икономически, предвид това, че бюджетът за здравеопазване в нашата страна е вторият по големина след средствата за пенсии.
Губехме битката всеки път и бивахме очерняни в медиите, обобщава той.
Дянков днес намира за свой пропуск това, че
не е увеличил ударно заплатите на учителите с 30-50%,
за да повиши качеството на образованието и интереса към професията.
Бившият министър разказва, че в началото на 2013 г. правителството е имало намерение да изтегли голям заем, за да повиши покупателната способност чрез увеличаване на пенсиите и заплатите на служителите в обществения сектор в навечерието на предстоящите избори.
Когато попитал кой ще плаща заема, получил отговор "следващото правителство".
Дянков признава, че след напускането на правителството се е почувствал вцепенен, макар да е продължил да общува с повечето си бивши колеги министри. Отнело му няколко месеца, за да се пренастрои от тежкия график към моментите на тишина и спокойствие, като част от възстановителния период използвал да напише своята книга.
В анализите си той търси отговори на въпросите дали кризата в еврозоната е намерила най-добрите политически и експертни решения, какво е довело до нейното овладяване, как подобни сътресения биха могли да бъдат избегнати занапред.
Според Дянков
кризата не е била изненада за икономистите
и е можело да се предвиди още в началото на века. Сред причините за това е бил твърде сложният механизъм за взимане на решения в ЕС.
Давайки за пример Гърция, Дянков посочи, че са били предприети множество грешни стъпки. Той препоръча държавите, чиито икономики са слаби и зависят от малко на брой приходни пера, да се ориентират към увеличаване на производството и износа там, където са най-силни. Това няма нищо общо с иновациите, коментира Дянков.
Според него САЩ са се справили за месеци, а не за години с кризата, както ЕС, защото имат централизирана система за взимане и налагане на решения. По повод стъпките за изход от кризата той критикува резултата от срещата на германския канцлер Ангела Меркел с тогавашния френски президент Никола Саркози в Довил през 2010 г., довела до задълбочаване на проблемите.
Дянков коментира, че най-добрата стъпка към изхода е било изказването на председателя на Европейската централна банка Марио Драги от 2012 г., когато заявил, че ще бъде направено всичко за спасяването на еврозоната.
Доброто здраве на еврото е в основата на здравия политически съюз в ЕС, посочва Дянков.
Той "предписва" на България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Хърватия бързо отправяне към ЕРМ-2, т. нар. "чакалня" на еврозоната.
Отново по повод на гръцката криза Дянков изразява мнение, че първият спасителен пакет е бил недостатъчен и зле замислен. Той определя подхода за утвърждаването на Европейския механизъм за стабилност като провал и като аматьорски.
Според Дянков Кипър е можело да избегне срива, но
много европейски политици са взели държавата за жертва от вътрешнополитически подбуди,
което оценява като "незряло".
По негово мнение Европа има нужда от фискална отговорност.
По-големите обществени разходи са свързани с повече корупция, подчертава бившият финансов министър.
