След романа "Ангелски езици" (Engelszungen), спечелил сърцата на читатели и литературни критици, сега в бестселър се превръща и сборникът му с разкази "Светлина над главата" (Ein Licht über dem Kopf), който се разпространява от началото на март по книжарниците в немскоезичните страни.
От издателството на Динев във Виена - "Дойтике" (Deuticke.at), са убедени, че "лаконичният му, но същевременно поетичен език" отново няма да остане незабелязан.
Сборникът бе представена и на мартенския литературен фестивал в Кьолн (litCologne.de), като след литературното четене на разкази оттам се оказа, че желаещите да получат автограф от него са повече от предвидените за целта екземпляри от книгата, информира германската кореспондентка на Българската редакция на Би Би Си (BBC.bg) Юлиана Недева.
На корицата е цитирана литературната критичка Петра Хартлиб от сп. "Шпигел", според която Динев е "литературното откритие на последните години" и "дава на безотечествениците един нов език и ни въвлича в свят, който не можем да забравим".
Той пише образна и пластична белетристика направо на немски, с тънкия усет на чужденец в езика, който не му е матерен, и с малко думи, но с много хумор, отбелязва още кореспондентката на Би Би Си.
Според нея младият писател умее да разказва като вицове всъщност тъжни и парадоксални истории от емигрантското всекидневие във Виена или от преживяното в България по време на комунизма.
Част от героите в 10-те разказа живеят в социалистическа България, други населяват по-стари времена, а трети - наши съвременници, са поели тежкия път на емигрантството, пояснява и кореспондентката на Българската редакция на "Дойче веле" (Dwelle.de/bulgarian) във Виена Юлия Дамянова, а в интервю пред нея по повод новоизлезлия си сборник писателят споделя:
- След като написах романа и имаше успех, издателството искаше по всякакъв начин да ме накара да пусна още една книга. Преди това бях издал един сборник разкази в едно малко издателство. От "Дойтике" ми предложиха да издадат част от тези разкази, които бяха в предишната книга. Вътре са четири разказа от стария сборник; аз написах още шест.
- Сборникът ви е озаглавен като един от разказите в него - история за таксиметрови шофьори. Защо избрахте именно това заглавие на книгата си?
- Може би, защото е толкова двузначно. Картината, която внушава е... такава... метафизична. А в същото време е съвсем конкретна - с тая светлина на таксито отгоре, която ти е над главата. И може би защото именно за тая светлина над главата мечтаем - за тая малка светлинка в живота.
- А къде намерихте вашата светлина в живота? Как успяхте да привлечете вниманието на издателите към работата си?
- Разбрах, че да изпращаш на издателството - на някое издателство нещо, е почти абсурдно, защото издателствата получават толкова много ръкописи, че едва ли ги четат. И е голяма случайност да прочетат твоя и да са в такова настроение, че да им хареса... Това са много фактори, на които не може човек да се осланя. И затова започнах да пиша само за конкурси по литература.
- Дълго ли чакахте да бъдете забелязан?
- Участвам, участвам, участвам... И един ден спечелих едно трето място... После спечелих първо... Ти в началото си мислиш, че е като при спорта - спечелиш някакво първо място и веднага ще дойдат спонсори. Ама не е така. Отиваш, взимаш наградата и след това никой не знае за тебе. Писането е тежка работа.
- Разбрах, че сега работите над ново произведение - пиеса за виенския Бургтеатър?
- Аз обичам да сменям жанровете.
- За какво става дума в пиесата?
- Тя е всъщност една много стара история, един мит, поставен в днешно време - митът за създаването на лабиринта. Поставен е в днешно време в Австрия и се казва "Къщата на съдията".
В мита Минос е царят, който дава поръчението на Дедал да построи лабиринта. Дедал е всъщност гастарбайтер. Той е чужденец, емигрант; избягал е от Атина. Минос при мен е съдия, австрийски съдия. В митологията той е най-справедливия човек, обаче има един син, от който се срамува. В мита това е Минотавърът, а при мен, в съвремието, е убиец. Баща му не иска да го предаде на правосъдието, иска някаква възможна свобода и за него. Затова наема най-големия бачкатор, майстор, който е чужденец, и му дава задачата да построи една къща без врати и тоя, дето влезе вътре, да не може да излезе.
Динев е роден през 1968 г. в България, където е завършил пловдивската гимназия "Бертолт Брехт". После е следвал е философия, етнология и руска филология във Виена, където живее в момента.
В немскоезичния свят нашумява с емигрантската си литература, накарала критиците да говорят за стил "Динев" още след първата му книга, която стана една от литературните сензции на 2003-та.
За нея авторът е отличен с поощрителна награда "Шамисо" на фондацията "Роберт Бош".
