Взривното устройство е задействано между две станции на метрото - "Павелецкая" и "Автозаводская", на 500 м от "Автозаводская станция" в 8,40 ч., московско време, съобщи БНР. Взривът бил с еквивалент от 2 кг тротил.
Засегнат от експлозията е вторият вагон на композицията, където са се намирали около 100 души, информира ИТАР-ТАСС. След взрива в метрото е избухнал пожар в самия вагон. Връзката с машиниста е била прекъсната.
Работата на 10-те спасителни групи вече е приключила. Около 700 души са изведени от тунела, някои са извървeли 2 км сами.
В цялата страна са взети засилени мерки за сигурност. В големите руски градове е задействан план "Ураган", съобщи зам.-министърът на вътрешните работи Александър Чакалин, цитиран от РИА "Новости". В самата столица е въведен план "Вулкан". От вътрешното министерство обясниха, че според плана "Ураган" на всички служби на метрото е разпоредено да работят в състояние на повишена готовност, увеличен е броят на сътрудниците на тези служби.
Правоохранителните органи провеждат комплекс от специални мероприятия, насочени към предотвратяването на възможни диверсии. Милиционерските групи са подсилени с военнослужещи от вътрешните войски. Вагоните на влаковете се проверяват със служебни кучета, обучени да откриват взривове.
На пресконференция, след официалните разговори с гостуващия азърбейджански президент, Владимир Путин изрази съболезнования и нарече случилото се "трудно изпитание и за пострадалите, и за страната".
Руският президент обвини за атентата лидера на чеченските сепаратисти Аслан Масхадов. "Ние знаем със сигурност, че Масхадов и неговите бандити са свързани с този терористичен акт", заяви Путин, цитиран от "Интерфакс".
ИТАР-ТАСС пък съобщава, че според Путин атентатът е извършен умишлено в рамките на предстоящите президенски избори и че няма да има милост към извършителите на подобен род действия.
Масхадов отрече да е замесен в инцидента, съобщи негов говорител, цитиран от "Ройтерс".
Междувременно прокуратурата възбуди дело за тероризъм и предумишлено убийство, съобщи БНР. Следствието има две основни версии за експлозията - първата е терористичен акт, а втората е самопроизволен взрив на избухливо вещество, например барут, пренасяно от пътник. Не е ясно какво взривно устройство е гръмнало. Опровергани са съобщенията за намерени части от него, включително и метални предмети, с които било натъпкано за нансяне на повече поражения.
Не се потвърждава и версията за камикадзе, взривил експлозива. Председателя на руската Дума Борис Гризлов подчерта, че атентата в московското метро е поредното престъпление на международния тероризъм. Той заяви, че антитерористичното законодателство ще бъде сериозно преразгледано и променено за твърди мерки срещу терора, но смята, че не бива да се обсъжда възобновяването на изпълнението на смъртни присъди.
Веднага след експлозията в московското метро в посолството на България в руската столица е създаден кризисен щаб, съобщи говорителят на Министерството на външните работи Любомир Тодоров. До момента няма данни за пострадали българи. От щаба проучват всички подробности около атентата, каза още Тодоров, цитиран от "Дарик радио" (Darik.net).
Други взривове, станали в московското метро
На 5 февруари 2001 г. е имаше атентат на станция "Белоруская-колцевая", припомни Newsru.com. Взривното устройство е било сложено под мраморна пейка. В резултат на взрива посрадали близо 20 души, сред които и деца.
На 8 август 2000 г. пък самоделна бомба избухва в подлеза за станция "Пушкин". 13 души загинали, 7 от които на място. 118 души е броят на ранените. Между тях имало и 6 деца. Над 60 души бяха задържани по подозрение за участие в атентата. В дните след експлозията пък бяха иззети повече от 2,5 т взривни вещества и десетки взривни устройства.
Подобни нападения е имало и на 1 януари 1998г. на станция "Третяковская"; на 11 юни 1996 г. по линия Серпуховска и на 8 януари 1977 г. в Арбатско-Покровския участък на метрото. Броят на загиналите при тези атентати (общо) е 11, а на ранените - 59.
