Наизустяването на неразбираеми фрази възпитава личността. То ни програмира така, че по-късно с готовност да приемаме идеите на властта, без да ги подлагаме на логическа проверка. Именно на това наше свойство се крепи днешна България.
Ако го нямаше зубренето, кой би приел митовете за здравната реформа, приватизацията на тока и водата, както и може би над 99 на сто от темите, които ни се задават от властите. Ами програмата Ран-Ът, която даде тон на целия преход? Глътнахме я, без изобщо да й хвърлим едно око!
Ако не бяхме такива зубрачи, поне 90 на сто от правителствения пиар щеше да е невъзможен. В какво щяхме да вярваме тогава?
Вярно, и при комунизма имаше изразена тенденция към зубрене, но тъкмо при демокрацията детските учебници станаха около три пъти по-неразбираеми.
Това не е случайно. Това е изискването на прехода, в който огромни маси от хора губят социалния си статус и се лумпенизират.
Например
философите стават таксиджии, металурзите - каруцари, каруцарите - министри,
а хипопотамите - изпълнители на аржентинско танго. Само един зубрач е способен на подобна социална мобилност.
Това не е ирония, а утвърдена научна истина. В "Психология на тълпите" великият френски социален психолог Гюстав льо Бон обръща особено внимание на зубренето и как то отучва индивида от рационалното мислене, за да може да го включи в тълпата.
Според него зубренето има за цел, цитирам: "да вдъхне на образования по този начин неудържимо отвращение от социалния му статус и силно желание да излезе от него. Работникът вече не иска да е работник, селянинът - да е селянин, а последният буржоа не вижда друга възможност за себе си освен държавните служби."
Виждате как зубренето е неделима част от възпитанието на лумпенбюрократа - мозъка на на прехода. Под линия Льо Бон допълва: "Всъщност това явление се наблюдава и в Китай, страна също така ръководена от строга йерархия от мандарини, в която мандаринството се получава и чрез конкурси, чието единствено препятствие е безупречното рецитиране на дебели учебници. Армията от просветени безработни днес се смята за истинско национално бедствие в Китай."
Само една добавка - ако през XIX век, когато са писани тези думи, "просветените безработни" в Китай са били вече напаст, през XV и XVI век те са били изключително важна част от социалното управление.
Тогава образованието се е крепяло върху т.нар. осмокракото есе - много по-съвършен вариант на "темите", с които се слави българското образование.
Осмокракото есе
е било изключително стилизирано, абстрактно и три пъти по-неразбираемо от творбите на родните педагози. То е трябвало да покаже задълбочено познаване на Четиримата мъдреци на конфуцианството, като го свърже с важни философски и политически теми.
Мъдрецът Фен Менгжен пише до учениците си:
"Всеки ден ще ставате преди изгрев, няма да посещавате никого, всеки ден ще пишете отчет за броя на абзаците от класиците, които сте запаметили, за прочетените "осмокраки есета" (20 бр.), за научаването на изпитното есе наизуст, за написването на "осмокрако есе" на всеки 3-ти, 6-и и 9-и ден. Всеки зле наизустен откъс или зле съставено есе ще се наказва с 5 пръчки."
Всеки изпит за длъжност в Китай е изисквал написването на осмокрако есе, което надхвърля около 100 пъти умствените възможности на средния китайски младеж.
Затова през XVI и XVII век най-разпространената литература в Китай са били именно сборниците с готови осмокраки есета, които ученикът е наизустявал, без изобщо да ги разбира. Издателите на тези сборници са забогатявали сериозно. Не ви ли напомня това за днешна България?
Боят с пръчки
е много важен момент в тази схема. Забележете обаче невежеството на българските власти. Те забраниха със закон на родителите да бият децата си. В същото време приеха едни напълно неразбираеми учебници. Питам аз - кое дете може да поеме тези знания, без да му е нашарен задникът?
Тези есета са отменени постепенно чак през XX век. Нищо чудно, че Китай излиза от дълбокия средновековен унес чак след смъртта на Мао. Главната заслуга е на Дън Сяо Пин., който съвсем млад емигрира във Франция и така се спасява от традиционното китайско школо.
Но ако някой император бе отменил "осмокракото есе" и безсмисленото зубрене през XV век например, Китай навярно щеше да се разпадне на три-четири държави, слагайки преждевременен край на династията Мин.
Та така и в днешна България - сигурни ли сме, че е искаме да премахнем зубренето? Дали няма сами да си възпитаме поколение на бунтовници?
Как обаче да образоваме собственото си дете?
За си отговорим, нека се вгледаме в най-успешните прояви на социална мобилност по време на прехода. Елитът си е елит - при него няма мобилност. Той просто си циментира позициите, а децата изпраща да учат на Запад.
Най-яркия пример за социален възход ни дават именно хората, които са поели най-малко знания на младини - възпитаниците на спортните училища. Те са амбициозни, адаптивни, "проактивни", както сега е прието да се казва. Без да се обременени от ексесивен интелект, те бързо стигат до върховете на обществото.
Да минеш през образователната система незасегнат от зубренето, е като да купонясваш в Плевен, без да прокапеш. Все пак отделни личности минават между капките.
Най-ярката от тях е Бойко Борисов. То личи от речта му - използва разговорни думи и идиоми, логиката му е жива, творческа и винаги готова да извърши лупинг от 360 градуса. Няма начин да бъде надприказван. И колкото повече дипломи има опонентът му, толкова по-зле за него.
Представете си обаче партия, в която всички членове напомнят Бойко Борисов. Тя незабавно ще се взриви. Затова на 1 харизматичен лидер трябва да има поне 100 високопрофесионални зубрачи, които са готови да издекламират бързо всяка предварително зададена теза, без изобщо да се замислят.
Ярък пример е знаменитото изказване на шефката на парламента, че г-жа Румяна Желева се е представила блестящо на препитването в Европарламента.
В 90 на сто от случаите декламаторът триумфира над поваления самобитен ум
Един пример - Мая Манолова изхвърли Иво Атанасов от кюстендилската парламентарна диаспора. Хващам се на бас, че г-на Манолова е имала само шестици по БЕЛ.
Изводът е, че или трябва да принудите детето си да зубри до припадък, или напълно да го освободите от напъните на интелекта и да го пратите да тренира боен спорт. Това са двата най-сигурни социални асансьора.
Източник: 24chasa.bg
Последвайте ни
