В личния си живот ние се грижим за семейството си, помагаме на роднините си, търсим подкрепа от приятелите си. Като граждани обаче ние сме задължени да полагаме грижи за нашия общ, обществен интерес.
Независимо дали работим в частна фирма, в обществена организация или в държавна институция, ние сме задължени да спазваме правилата на публично поведение, които са създадени да защитават обществения интерес. Колкото по-нагоре се намира един човек в социалната стълбица, толкова повече отговорност носи за опазване интересите на обществото.
Ще кажете стига отвлечени теории - при нас нещата са с "краката нагоре". И за да не ходим далеч за доказателства, трябва само да споменем няколко фрази, та да е ясно, че сме непоправими - тройна коалиция, "батко и братко", приватизация през прехода, енергийните сделки с Русия на тандема Първанов - Овчаров ... и т.н., и т.н.
За да стигнем до казуса с изслушването на българския кандидат-комисар Румяна Желева в ЕП.
Ще добавя и още нещо: конфликтът на интереси не се отнася само и предимно до нарушаване на закона от лица, облечени с обществено доверие и власт. Нарушаването на закона е престъпление, а конфликтът на интереси е най-често свързан със заобикаляне на закона, с използване на несъвършенството му, съобразяване с буквата, но не и с духа на закона.
Законът не забранява на един министър да използва огромната информация и връзки, които има, за да назначи жена си на добра работа, да купи изгодно държавна или общинска собственост преди другите да са разбрали, че тя се продава, да вземе решение в полза на свой роднина и в ущърб на друг кандидат за проект или обществена поръчка. Тези неща обаче са
забранени от морала
и от институционалния кодекс за почтеност в публичните институции - където такъв кодекс изобщо има.
За съжаление българската публична употреба на "конфликта на интереси" започна с грозна и унизителна злоупотреба с това понятие.
Дали Румяна Желева е имала неправомерно дял във фирма тогава, когато е трябвало вече да работи само за интересите на държавата, е въпрос, чийто отговор ще получим съвсем скоро. Този въпрос е важен, но той се превръща в акт на безсрамно лицемерие тогава, когато е поставен в този контекст, който доведе до унищожителния скандал на подиума на ЕП миналата седмица.
Аз споделям мнението, че Желева не демонстрира необходимото ниво на подготвеност за позицията, за която е номинирана. Според "Файненшъл таймс" тя е била най-неподготвеният кандидат за еврокомисар.
Смятам, че
Катрин Ащън бе по-неподготвена.
Тя бе номинирана по странна квотна процедура, според която начело на външните работи на ЕС трябва да застане жена, британка, с леви убеждения. При толкова допълнителни критерии за избор компетентността неизбежно минава на заден план.
Не по-убедителен беше и Оли Рен - въпреки опита си на комисар в предходната комисия на Барозу. Той не можа да различи фондова от стокова борса и не показа качества за управление на икономиката и финансите на ЕС. Можем да продължим списъка с други проблемни номинации - холандската, словашката...
Но проблемните номинации на другите не са извинение за проблемната номинация на българското правителство. Англия, Холандия и Финландия имат висока репутация в Европа, която трудно ще бъде накърнена дори и от неграмотното мънкане пред ЕП на техните кандидат-комисари.
България е страна с огромни проблеми на своето европейско членство и нашите политически и институционални решения трябва да бъдат безупречни, за да повишават репутацията ни, а не да я сриват в грандиозни скандали.
Може би щях да приключа дотук, ако темата на обсъждане беше квалификацията на Румяна Желева за еврокомисарския пост. Но за съжаление темата днес е друга - и трябва да бъде друга. В продължение на няколко месеца личните врагове и политическите опоненти на Желева и на ГЕРБ организираха широка
кампания за охулване
на правителствения кандидат-комисар. Тази кампания започна с горки ридания по незаменимостта на незабравимата Кунева, задълбочи се в доноси за мъжа на Желева - водещ бургаски "мафиот", и акостира в дребния, злобния и съмнителен аргумент за това кога и как Желева се е разделила със собствеността върху една консултантска фирма без практическа дейност в последните години.
Комбинацията от болшевишко-византийска наглост и царско-либерална политическа проституция представиха България като едно кълбо от змии, кълвящи се безмилостно една друга на фона на безнадеждна бедност, мафиотска безнаказаност и институционална импотентност - на територията, макар и в ъгъла, на Европа.
Ако Желева си е позволила дори неволно да излъже за наличен конфликт на интереси между статута на европейски комисар и миналото й на българска бизнес дама - нейната кандидатура трябва да бъде оттеглена веднага.
Но това трябваше да бъде направено навреме, с достойнство и уважение към правилата, които са общи за всички. А не чрез
доносите на български евродепутати, дължащи кариерата си на видни мафиоти
и пропълзели в ЕП благодарение на арогантно купуване на гласове.
Не чрез интригантската логистика - и "лобистика" на "Позитано", успешно убедила цели фракции в ЕП, че българският кандидат е мафиотско чудовище.
Защото, ако има мафия в България - нейната майка се казва БКП, а наследилата я "социалистическа" партия е
най-топлото мафиотско леговище
и понастоящем.
Защото, ако политическите врагове на Ирина Бокова и Миглена Кунева бяха размазали върху публичния им образ и една десета от калта, която социаллибералната коалиция изсипа върху семплата кандидатура на Желева, безспорният им успех в ЕК и в ЮНЕСКО щеше да бъде проблематичен и също да носи белезите на унизителен скандал.
През последната седмица България огласи пред Европа два прецедента на конфликт на интереси. Първият - по-малкият и все още хипотетичен прецедент, е свързан с добросъвестността на декларираното участие в една малка фирма на Румяна Желева.
Вторият - големият, срамният и унизителен прецедент за конфликт на интереси, е сблъсъкът между националните интереси на България и котерийните интереси на боричкащи се политически групировки, на самозабравили се политически марионетки.
Цената на този конфликт ще плати отново злепоставената от своите представители България. Висока цена ще плати и правителството на ГЕРБ. За да бъде ясно оттук нататък - България няма друг шанс за успех, освен да мобилизира най-добрите, най-кадърните и най-почтените свои граждани да я представляват.
