Дс с е един от най-женските дни, на който почитаме "бабата" - както някога са наричали, жените израждащи новородените.
Бабинден е български празник, който традиционно отбелязваме на 8 януари (и на 21 януари по стар стил) в чест на акушерката.
Според традицията на този ден всяка жена, която се е ползвала от услугите на баба акушерка, трябва да й благодари.
Днес благодарностите са за професионалните акушерки и лекарите, докато в миналото във всяко село е имало само по една-две жени, които са "бабували".
Обредните дарове са символична отплата за помощта - сапун и кърпа за ръце, баница и печена кокошка.
Преди да влязат в дома на бабата жените й поливат вода да си измие ръцете - знак на почит и надежда за следващо раждане. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите - да са плодовити и лесно да раждат.
На днешния ден бабата обикаля всички къщи, в които е помагала да се родят деца през годината. Тя дарява на децата чорапки, бебешка шапчица и най-важното - паричка, вързана на червен конец.
После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.
В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при акушерката, докато навършат три годинки, за да ги благослови.
Бабата има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още като завърши раждането, тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата.
После тя връща молитвената вода при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден - периодът за "пречистване" след раждането.
Източник:
Даниел Йорданов, БГНЕС
