Все по-дръзкият Иран усложнява задачата на Обама, но
същевременно му предоставя възможности в усилията за мир в
Близкия изток.
Американският президент Барак Обама и неговият екип
подават ръка на Иран.
В същото време враждебната реторика,
ядрената дейност и изпитанията на ракети, извършвани от
ислямската република, могат да вбият клин между Америка и
най-близкия й съюзник в Близкия Изток - Израел.
Некоординираните действия на Иран изглежда
обединяват страните от региона срещу него.
Администрацията на Обама се надява да успее да се
възползва от безпрецедентното според нея съвпадение на мненията
в еврейската държава и арабските й съседки по отношение на Иран.
САЩ искат да използват това съвпадение като инструмент за
оказване на натиск в усилията за постигане на мир между Израел и
палестинците, и по-широко разбирателство между арабските страни
и Израел.
Това, смятат във Вашингтон, ще изолира Техеран, като
отстрани дългогодишния конфликт от уравнението на сигурността в
региона.
Обама се постара да убеди в това израелския премиер
Бенямин Нетаняху в Белия дом миналата седмица. Очаква се
президентът да го направи отново в четвъртък, когато ще
разговаря във Вашингтон с президента на палестинската автономия
Махмуд Абас, както и в началото на юни, когато ще посети Египет,
за да отправи послание към мюсюлманския свят.
Стратегията включва още опити да се отслаби влиянието на
Иран в Сирия, където скоро може да пристигне специалният
пратеник за Близкия Изток Джордж Мичъл.
Експертите вярват, че арабско-израелският консенсус по
отношение на Иран е истински. Те обаче отбелязват, че той се
основава на много различни опасения и по тази причина може да не
издържи дълго. Все пак някои са настроени оптимистично към
шанса, който предлага този нов консенсус.
"Администрацията трябва да открие най-правилния път",
коментира Антъни Кордсман от Центъра за стратегически и
международни изследвания. "Това ли е най-правилният път? Предвид
възможностите, които предоставя, да. Те може и да не се
реализират успешно, но предлагат най-добрата алтернатива".
Досега сондажите на правителствoто на Обама в Иран не
срещаха положителна реакция. Израел ще се съпротивлява, ако САЩ
се опитат да използват иранската заплаха, за да го принудят да
направи отстъпки в мирния процес.
Извършеният от Иран миналата седмица ракетен опит
вероятно ще подложи търпението на Израел на изпитание. Израел
смята Иран за "заплаха за своето съществуване" и предупреждава,
че може едностранно да нанесе военен удар, ако скоро не бъде
постигнат дипломатичеcки успех и не бъде попречено на Техеран да
се сдобие с ядрени оръжия.
Представители на администрацията на Обама твърдят, че са
изразили безпокойство относно изстрелването на ракетата, но са
се въздържали от категорично осъждане, за да потвърдят
готовността си да подадат маслинова клонка на Иран.
"Искаме да оставим ръката си протегната", описва начина,
по който разсъждава администрацията на Обама източник, запознат
с темата, който пожела анонимност.
Екипът на Обама извършва
вътрешно преразглеждане на
стратегията спрямо Иран.
Правителството е стигнало до решението
да преобърне политиката на Джордж Буш на умишлено избягване на
контактите с Техеран, като протегне ръка и вземе участие в срещи
за ядрения спор с ирански представители.
Преразглеждането е в ход и това какви ще бъдат
слeдващите стъпки, ще бъде решено до голяма степен въз основа на
начина, по който Иран ще реагира на първоначалните американски
сондажи. Според представители на администрацията не е
реалистично да се очакват отговори преди изборите в Иран другия
месец, на които президентът хардлайнер Махмуд Ахмадинеджад ще се
опита да спечели втори мандат.
Израел се отнася с дълбоки резерви към един подход на
САЩ без краен срок, който може да позволи на Иран да обогати
достатъчно уран, за да произведе ядрени оръжия. Израел иска
иранската заплаха да бъде неутрализирана, преди да продължи
мирните преговори с арабските страни.
В разговорите с Нетаняху Обама се опита да успокои
тревогите на еврейската държава, като се съгласи да създаде
работни групи, в които ще вземат участие високопоставени
представители на американските и израелските служби за
сигурност, които ще се консултират взаимно в три области - Иран,
израело-палестинските преговори и арабската мирна инициатива.
След срещата с Нетаняху Обама заяви, че не иска да
поставя "изкуствен краен срок", в който Иран трябва да отговори.
Той подчерта, че иска да стане свидетел на "сериозен процес на
ангажиране" след президентските избори на 12 юни в Иран, като
напредъкът ще бъде оценен до края на годината.
Денис Рос, ключовият човек в администрацията на Обама по
политиката към Иран,
предполага, че годишната сесия на Общото
събрание на ООН през септември ще бъде критичната дата, според
дипломати, с които е разговарял за плановете на САЩ.
Държавният секретар Хилари Клинтън заяви пред Конгреса
миналата сряда, че "в стратегията, която възприемаме, има
заложена времева рамка", в която "или ще станем свидетели на
известна отвореност и желание (от страна на Иран) да разговаря с
нас по този толкова важен въпрос, или няма да станем".
Администрацията не е поставила твърд краен срок, заяви
високопоставен американски представител, пожелал анонимност.
Според експертите САЩ не разполагат с много време.
Съединените щати поставят основите на действията си,
които ще предприемат, ако Иран продължи да пренебрегва или
отхвърля дипломатическите им инициативи.
Клинтън заяви, че срещу Иран ще бъдат наложени
"парализиращи санкции", ако не реагира. Тя и Обама твърдят, че
съгласувани наказателни мерки от страна на международната
общност ще бъдат по-ефективни от едностранни американски
санкции.
На Иран обаче вече са наложени три пакета от санкции от
Съвета за сигурност на ООН, а притежаващите право на вето Русия
и Китай се противопоставят на допълнителни наказания.
През последните седмици правителството тихо насърчи
Конгреса да приеме закон, който ще позволи на президента да
наложи нови икономически и финансови ограничения на Иран и на
чуждестранни компании, които правят бизнес с Техеран.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
