Путин отказа да дойде в София

Р�к �кият премиер Владимир Путин отказа да участва в шумно рекламирания енергиен форум в София, организиран от президента Георги Първанов.

Твърде вероятно е на поканата да не се отзоват също председателят на Европейската комисия Жозе Барозу и еврокомисарят по енергетиката Анрис Пиебалгс.

Форумът беше замислен като „среща на върха" и дори при обявяването му в началото на годината се твърдеше, че в България ще се срещнат Владимир Путин и Хилари Клинтън.

Идеята на Първанов беше в България да дойдат държавни и правителствени ръководители на страни от Югоизточна Европа, Черноморско-каспийския регион, Централна Азия, страни членки на ЕС и европейските институции, Русия и САЩ. От българска страна е предложено дневният ред на срещата да обхване принципните въпроси на енергийната сигурност и на изменението на климата в общоевропейски мащаб, както и на актуални газови проекти.

"Необичайното и изненадващо решение на премиера на Русия навярно е предизвикано от

очакването в София де се формира фронт срещу Москва",

пише днес авторитетният вестник „Комерсант" под заглавие "Владимир Путин взял газоотвод".

"Ситуация, в която европейски потребители и редица производители на природен газ са готови да използват международната енергийна конференция в София, за да застанат като единен фронт срещу Русия и Турция, е крайно неблагоприятна за участието на премиера Владимир Путин във форума. Именно това е и основната причина той да не отиде в България", пише московският вестник и илюстрира статията си голяма снимка на Първанов и Путин, крачещи в различни посоки.

Дмитрий Песков, говорител на руския премиер, обяснил за Ройтерс, че той е „предпочел да изчака посещението на българския си колега Сергей Станишев в Москва, което ще започне ден след софийската среща".

Информацията за визитата на Станишев, която не беше планирана предварително, бе разпространена едновременно с новината за отказа на Путин да дойде в София.

По-късно днес министърът на външните работи и вицепремиер Ивайло Калфин обясни, че Путин няма да присъства на енергийния форум в София, защото

Русия обвързала неговото присъствие с подписването на споразумение за газопровода "Южен поток".

Калфин посочи, че споразумението все още не е договорено на експертно равнище и остават открити въпроси. Според министъра не е било предвидено да се смесват темите, обсъждани на форума, които засягат въпросите на енергийната сигурност, с подписването на споразумението на "Южен поток".

Калфин уточни, че преговорите за "Южен поток" се водят между "Газпром" и българският енергиен холдинг. България настоява, тези преговори да се придържат в рамките на междуправителствените споразумения.

Министърът на външните работи отказа да съобщи повече детайли за спорните въпроси в преговорния процес между двете страни. "Южен поток" е важен проект, каза Калфин, но интересите на всяка страна трябва да бъдат защитени.

САЩ изпращат в София новоназначения специален пратеник на държавния секретар по енергийните въпроси в Евроазиатския регион Ричард Морнингстар. Неговата работа е да се занимава с ключови енергийни въпроси, засягащи Европа, Русия, Украйна, Турция, Централна Азия и Кавказ.

Съставът на останалите делегации непрекъснато се променя,

посочва „Дневник". До онзи ден например Грузия заявяваше, че ще присъства нейният министър-председател, а от вчера твърди, че ще дойде президентът на страната. Има 3-4 държави, за които още не се знае кого ще пратят. Франция, Германия и Италия ще бъдат представени на ниво директор в министерство.

Под въпрос е и съпътстващият енергиен бизнес форум, който се организира от премиера Станишев и държавния "Български енергиен холдинг" на 24 април. Той трябва да "подгрее" срещата на държавните ръководители, като събере на едно място представители на газовия бизнес.

Повечето от възможните гости обаче вероятно ще бъдат привлечени на аналогичния форум в Туркменистан по същото време, който ще се занимава с енергийната сигурност в региона. Официален представител на България там е икономическият министър Петър Димитров, което означава, че и той ще пропусне срещата в София.

На енергийната среща не й върви от самото начало. За домакин беше определен Пловдив, но преди месец тази идея отпадна, след като дипломати от поканените държави се убедиха на място с невъзможността на града и на летището му да се справят с организация на такъв форум и с посрещане на много високопоставени гости.

Но московският "Комерсант" посочва

много по-сериозни причини за решението на Владимир Путин.

"Отказът в последния момент от участие в тази конференция означава, че на нея няма да бъдат приети решения, изгодни за Русия, и толкова високопоставено присъствие не е задължително.

На премиера не му отива да отиде и да се окаже в изолация. За да се игнорира гласуването на неприятелски декларации, на Русия й е достатъчно и участие на по-ниско равнище", обяснява Валерий Нестеров от "Тройка Диалог". В София руската делегация ще се води от енергийния министър Сергей Шматко.

"Комерсант" надълго обсъжда различни причини за "газовия отвод" на Путин. Сред тях и публикуваните в понеделник на интернет сайта на руския президент Дмитрий Медведев предложения за "нова правна база за международно сътрудничество в сферата на енергетиката". В тях има няколко положения, които поставят под въпрос фундаментални предимства, на които се радва в момента гигантът "Газпром".

Появата на Путин на газовата среща в София щеше да има ефект и оправдание, ако той беше представил там руските предложения за замяна на европейската енергийна харта. Но това вече бе направено в понеделник от президента Медведев.

Русия се изпокара напоследък и с държави потребители, и със страни производители на синьо гориво и затова не може да очаква нещо позитивно от форума "Природен газ за Европа: сигурност и партньорство", прогнозира "Комерсант".

Изявленията напоследък от някои участници демонстрират, че дискусията едва ли ще протече в приятен за Русия тон, допълва изданието. Ключовият момент е усиленото говорене за превръщането на Русия в транзитна държава за природен газ.

Президентът на Азърбайджан Илхам Алиев, който ще бъде в София, повдигна въпроса на най-високо ниво, защото заради Русия и Турция и страната му не може да изнася достатъчно от своя газ.

И двете държави искат да купуват горивото на източната си граница и да го продават на друга цена на западната, като в турския случай това се смята за един от основните проблеми пред реализацията на проекта "Набуко".

За Русия идеята на Алиев може да се окаже революционна, понеже в руското законодателство отсъства понятието транзит на каквото и да е - нефт, газ или електроенергия, посочва "Комерсант".

Това положение се използва от Москва и за печелене на преимущества в преговорите с производителите в Централна Азия, и за отказ да се подпише европейската енергийна харта. В нея се предвижда търговските договори да се подписват между директно производител и потребител, а страната транзитьор не трябва да пречи на свободния пренос, като за това получава недискриминационна такса.

Иначе казано, ако една страна от ЕС подпише с Азербайджан или Централна Азия директен договор за доставки, "Газпром" би изгубил монополното си положение и ще трябва да се задоволи само с доходи от транзит.

Очевидно този въпрос може да бъде поставен ребром в София, понеже именно нежеланието на Русия и Турция да станат транзитни държави безпокои най-много ЕС, обяснява "Комерсант".

Заради последния конфликт на "Газпром" с Туркменистан в четвъртък за Ашхабад заминава вицепремиерът Игор Сечин, на когото Владимир Путин възложи "да държи Туркмения под контрол", посочва "Комерсант".

В столицата на Туркменистан започва конференция по сигурността на доставките на енергийни ресурси, веднага след която президентът Гурбангули Бердимухамедов ще отпътува за София, където едва ли ще застане на страната на Русия в спора й с Европа, коментира руският всекидневник.

Очаква се в Ашхабад да бъде обсъждана идеята за включване на Туркменистан в газопровода "Бял поток" - тръба от Азърбайджан през Грузия и Черно море до Украйна, т.е. заобикаляща Русия и Турция.

На "Бял поток" може да бъде отделено доста внимание и в София, още повече, че ЕС отпусна три гранта за предпроектни проучвания по него, сключен е меморандум за реализацията му, а малко по-рано тази година Украйна подписа в Брюксел декларация, допускаща украинската газопреносна система да премине под оперативното управление на ЕС, пише "Комерсант".