О ще преди почти две години, когато Валентин Захариев продаде "Кремиковци" на Прамод Митал, един от аспектите на сделката остана леко неясен - какво става със заводите на гиганта в Сърбия и Косово.
Тогава нито продавач, нито купувач обявиха нещо по темата, а след около месец се разбра, че задграничните инвестиции са останали в портфейла на Захариев. От седмица обаче двамата играчи на българския металургичен пазар влязоха в истинска схватка за един от заводите (този в Косово), като всеки твърди, че предприятието е негово.
Битката вероятно ще се пренесе в съда, а междувременно воюващите се замерят с взаимни обвинения за неизпълнение на клаузи от различни договори. И макар че никой от упълномощените да говорят не споменава думата измама, явно и двете страни се обвиняват точно в това.
Сделките на светло
Завръзката на сегашния скандал е от януари 2005 г., когато притежаваният от фирмата на Захариев "Финметалс" комбинат "Кремиковци" решава да увеличи производството на сравнително по-скъпи метални продукти, каквато е поцинкованата ламарина.
През февруари "Кремиковци" купува първо завода Lemind в Лесковац, Сърбия. По същото време Kosovo Trust Agency (КТА - аналогът на Агенция за приватизация в Косово) обявява за продажба 100% от Newco Llamkos - завод за поцинкована ламарина в гр. Вущри. След сравнително кратки преговори през април "Кремиковци" купува предприятието за 4.2 млн. евро и с обещанието за две години да инвестира в него 15 млн. евро.
Междувременно през лятото на 2005 г. Захариев започва и преговори за продажба на самата "Финметалс" (която притежава 71% от "Кремиковци") на Global Steel Holdings. На 15 август сделката е подписана и притежаваната от индийския милиардер Прамод Митал компания става собственик на софийския гигант.
Оттогава до средата на май 2007 г. заводите в Сърбия и Косово са във владение на Валентин Захариев чрез неговия "Интертръст холдинг". На 24 май 2007 г. обаче "Кремиковци" обяви, че "придоби нов завод в Косово".
Това са фактите, около които поне засега спор няма. Оттам нататък версиите на Захариев и "Кремиковци" тръгват в различни посоки.
Ъндърграунд I
Според изпълнителния директор на "Интертръст" Роберто Младенов поради липса на интерес от страна на Прамод Митал заводът Newco Llamkos е бил изключен от сделката за придобиването на контрола върху "Кремиковци".
"В специален протокол към договора за продажба на "Финметалс" са изредени активите, които не представляват интерес за Global Steel Holdings, не влизат в сделката и остават собственост на Валентин Захариев", казва Роберто Младенов.
По думите му в протокола фигурират още заводът Lemind в Лесковац, двата хотела на "Кремиковци" (бивши почивни станции) в Китен и други по-малки активи.
Според приватизационните договори със съответните ведомства в Косово и Сърбия обаче акциите съответно на Newco Llamkos и на Lemind не могат да бъдат прехвърляни от купувача "Кремиковци" на трети лица за срок от две години след приватизационните сделки.
Затова според разказа на Роберто Младенов "Кремиковци", "Интертръст" и сръбското приватизационно ведомство са подписали тристранно споразумение, според което "Интертръст" става собственик на Lemind веднага щом изтече забранителният период.
"Бяхме в преговори по условията на същото споразумение за Newco Llamkos, когато изведнъж във Вущри се появиха представители на мениджмънта на "Кремиковци", за да поемат управлението на завода", учудва се Младенов.
От гледна точна на Kosovo Trust Agency ситуацията е проста - препродажба няма, а такава и без това е забранена. Затова преди седмица съветът на директорите на предприятието във Вущри безпроблемно е сменен и вместо хората на Захариев в него вече влизат такива на "Кремиковци" - изпълнителният секретар на комбината Божко Бонев, председателят на директорския му борд Александър Томов, индийците Джеганатан Гунтупали и Раху Рал и косовският гражданин Басри Аслани.
"Предприели сме всички мерки за защита на нашите интереси, включително съдебни, в България и чужбина, във връзка с това откровено нарушение на договорни отношения от страна на "Кремиковци", Global Steel Holdings и Прамод Митал, като ще търсим цялата полагаща ни се компенсация за нанесените ни по този начин щети, загуби и пропуснатите ползи", казва Младенов.
Според него за времето, откакто "Интертръст" владее завода в Косово, в него са направени над 1.5 млн. евро инвестиции. "Отделно оборотният капитал, който сме вложили там, е над 30 млн. евро", твърди приближеният на Валентин Захариев.
Освен че нарушава протокола към договора за продажба на "Финметалс", според Младенов "Кремиковци" в момента е в противоречие и с друг документ - през ноември 2005 г. тогавашният директор на "Кремиковци" Алок Гупта е издал сертификат, че прехвърля акциите на Newco Llamkos лично на Валентин Захариев.
Ъндърграунд II
По съвсем друг начин звучи цялата история от гледна точка на "Кремиковци". По думите на изпълнителния секретар на комбината Божко Бонев в договора за покупка на "Кремиковци" от Митал наистина е било упоменато, че в бъдеще Newco Llamkos ще бъде прехвърлен на компанията на Захариев "Интертръст холдинг".
"Това обаче е само намерение, записано в договора. За да стане то юридически валидно, трябва да се направи отделен договор за сделката", казва Бонев. Затова според него на 12 август 2005 г. (три дни преди сделката за "Кремиковци") е бил подписан предварителен договор между "Кремиковци", "Интертръст холдинг" и Global Steel Holdings, в който се урежда въпросът за покупко-продажба на акциите и смяната на управлението на Newco Llamkos.
С този документ "Кремиковци" се ангажира да предаде веднага на "Интертръст" управлението на Newco Llamkos и Lemind, а "Интертръст" обещава в замяна да предаде на "Кремиковци" контрола върху завода за тръби "Интерпайп" (който се намира на 400 метра от комбината).
В същия договор, твърди Бонев, е записано, че в рамките на следващите 24 месеца двете страни трябва в един и същ ден да подпишат окончателен договор за размяна на собствеността си съответно в двата завода в бивша Югославия и в "Интерпайп".
Според Бонев обаче Валентин Захариев не е изпълнил задължението си и не е пуснал хората на "Кремиковци" да управляват "Интерпайп", докато "Кремиковци" е спазило сделката за задграничните заводи. "Предварителен договор за размяна на "Интерпайп" срещу Newco Llamkos и Lemind няма", категоричен е Роберто Младенов от "Интертръст". По думите му наистина е имало предварителен договор, но за покупка на "Интерпайп". Той обаче е пропаднал, защото "Кремиковци" не е платил.
Коренно се разминават версиите на Младенов и Бонев и за историята на самия Newco Llamkos. "За времето, докато е била управлявана от Захариев, фирмата е натрупала над 3 млн. евро загуби. Не са инвестирани и нужните средства в него", казва Божко Бонев.
"От тези 1.5 млн. евро, които "Интертръст" твърди, че е инвестирала, косовското приватизационно ведомство признава само 500 000 евро", казва Бонев. Затова според него, ако сега KTA поиска неустойки за неизпълнение на приватизационния договор от купувача, общата им сума ще е около 5 млн. евро.
"Поехме управлението на Newco Llamkos, защото от KTA ни уведомиха, че още в началото на април "Интертръст" се е оттеглило от това управление и заводът не работи", каза Божко Бонев.
Що се отнася до сертификата за прехвърляне на акциите в косовския завод на Валентин Захариев, подписан от Алок Гупта, от "Кремиковци" твърдят, че той просто не е валиден, защото в приватизационния договор за косовския комбинат е записано, че купувачът няма право да сменя собствеността или да упълномощава трета страна да го управлява поне до лятото на 2007 г.
"Гупта наистина е подписал такъв документ, но го е направил, защото не е бил информиран правилно. Когато Валентин Захариев продаде "Кремиковци" на Митал, той взе със себе си всички оригинали на документи по сделката и Гупта не е имал достъп до тях", коментира Божко Бонев.
Двама се карат...
Докато Прамод Митал и Валентин Захариев спорят за собствеността върху завода във Вущри, за косовската администрация просто текат срокове в приватизационния договор, по който страна е "Кремиковци".
Така, ако тя наложи санкции за неизпълнение на инвестиционната програма, именно софийският комбинат, който и без това не е в добро финансово здраве, ще трябва да плати неустойките.
Според Божко Бонев в предварителния договор с Валентин Захариев е уточнено, че въпросните санкции, ако се стигне до тях, трябва да бъдат поети от "Интертръст". Кой и дали изобщо ще бъде наказван от KTA засега не е ясно.
Интересно е друго. KTA притежава колопция, която й дава правото след 21 юли, 2007 г. да си върне собствеността върху завода, ако купувачите му не изпълняват обещаните инвестиции, твърди Божко Бонев. "Уведомихме KTA за ситуацията и ще поискаме промяна на приватизационния договор, защото заради лошото управление на "Интертръст холдинг" няма как да изпълним всички ангажименти до 21 юли, 2007 г.", казва Бонев.
Без отговор остава въпросът защо, след като от "Кремиковци" твърдят, че Валентин Захариев отдавна е нарушил споразумението си с тях, чак сега предприемат мерки да се защитят. Както и защо, поне засега, не предявяват претенции и за Lemind.
"Все още нищо не е сигурно. Както днес сме в обтегнати отношения, така може утре Захариев да си промени мнението и да финализираме договора за размяна на трите завода", завършва Божко Бонев. Засега балканският сценарий с индийски участници остава с отворен край.
Цена
4.2 млн. евро е платил "Кремиковци" през 2005 г., за да купи завода Newco Llamkos в Косово от косовската приватизационна агенция КТА.
Задължение
15 млн. евро са инвестициите, които "Кремиковци" е обещал да направи в косовския завод.
Санкция
5 млн. евро е неустойката, която "Кремиковци" твърди, че трябва да плати за неизпълнени ангажименти по приватизационния договор.
Балканската експанзия на "Кремиковци"
"Кремиковци" е собственик на три завода в бивша Югославия (освен спорния комбинат в Косово). Това са "Магнохром" в Кралево, Сърбия (който произвежда огнеупорни материали за индустрията, има 2000 работници и 180 000 тона капацитет годишно), "Гирил" в Луковац, Босна и Херцеговина (коксохимична инсталация, която произвежда 1600 тона кокс на ден и продава част от него на "Кремиковци") и "Ламкос" в Лесковац, Сърбия (който произвежда поцинкована ламарина, има 10-12 хил. тона месечен капацитет). Общо в трите завода работят над 4000 души.
