Б ившият столичен кмет и лидер на Съюза на свободните демократи Стефан Софиянски (55 г.) обяви, че се оттегля от политиката.
Освобождавам всички постове в ССД, оставам редови член на партията и винаги ще гласувам за дясното, декларира Софиянски в интервю за Би Ти Ви. Той е третият лидер - след Иван Костов и Петър Стоянов, заявил намерение за оставка, след като на евроизборите нито една от партиите вдясно не успя да спечели мандат. По време на кризата при управлението на Виденов и последвалите масови протести тримата заедно бяха начело на опозицията.
Оттеглям се щастливо от политиката, тя ми даде проблеми, но много повече бяха успехите, каза Софиянски, известен с емоционалните си интервюта в началото на 90-те години, в едно от които се разплака.
Ще имам повече време за приятелите. Човек не е роден и не трябва да живее с мисълта, че трябва да бъде в политиката, коментира Софиянски. Важно е да дойдат нови хора, смятам, че дясното има перспектива особено на фона на това, което става в България, допълни той.
За бъдещето си каза, че ще довърши работата, която има в Народното събрание и ще се ангажира с чисто експертна дейност. Като една от основните си цели определи довършването и приемането от парламента на подготвения закон за София.
Според Софиянски решението за политическата ситуация в страната са предсрочните парламентарни избори, които трябвало да се проведат след местните избори. Иначе вотът става силно политически, а трябва да оставим гражданите да изберат в местното самоуправление професионалисти, аргументира се бившият столичен кмет.
Ако десните вземат четири от шестте големи областни центъра на страната, ще имат и възможността на много по-широка основа да покажат алтернатива на управлението и напролет да се върви към предсрочни избори, смята Софиянски. Според него е нормално десните да застанат зад кандидатурата на Бойко Борисов за кмет на столицата на местните избори наесен.
Софиянски е икономист по образование, със следдипломна квалификация по "Теория на управлението и изследването на операциите". Работил е като икономист в Министерството на съобщенията и информацията и в Центъра по електронизация на строителството и строителната индустрия, като икономически директор на КФ "СИВИС".
В политиката влезе като експерт. През ноември 1991 г. оглави Комитета по пощи и далекосъобщения по времето на първото правителството на СДС.
Членуваше в Обединения християндемократически център (ОХДЦ) заедно с покойния Илко Ескенази, Венци Димитров, Стоян Ганев, Александър Божков и беше негов председател от май 1993 до юли 1996 г.
В края на 1993 г. е избран за зам.-председател на Националния координационен съвет на СДС с ресор вътрешна политика. На изборите 1994 г. е избран за депутат в 37-ото Народно събрание от СДС.
Спечели кметските избори в София 1995 г. като кандидат на СДС. Ръководеше столицата, с няколкомесечно прекъсване, до 2005 г., когато бе избран за депутат и се отказа да довърши третия си мандат.
След падането на правителството на Жан Виденов и отказа на БСП от мандат за ново, през февруари 1997 г. бе назначен от президента Петър Стоянов за служебен премиер. Неговото правителството внесе официално кандидатурата на България за член на НАТО.
В кампанията си за евровота тази година Софиянски заложи на успехите на ръководения от него служебен кабинет, включително справянето с хиперинфлацията.
Появата на НДСВ през 2001 г. доведе до разногласия с тогавашния лидер на СДС Иван Костов. Софиянски бе известен с приятелските си отношения със Симеон Сакскобургготски и бе за диалог и сътрудничество с новосъздаденото царско движение. В този период, според някои социологически агенции, столичният кмет е с най-висок рейтинг сред политиците.
След загубата на СДС на парламентарните избори през юни 2001 г. Софиянски поиска оставката на цялото партийно ръководство. В края на същата година той напусна синята партия и учреди своя - Съюз на свободните демократи (ССД).
На парламентарните избори 2005 г. ССД се яви в коалиция Български народен съюз заедно с БЗНС-Народен съюз на Анастасия Мозер и ВМРО на Красимир Каракачанов.
Решението на Софиянски да се откаже от кметския пост в средата на мандата предизвика упреци, че е предпочел депутатското място заради водените срещу него няколко дела, свързани с работата му като кмет.
През февруари м.г. Народното събрание сне имунитета му. Междувременно по едно от делата той бе оправдан, а друго бе прекратено поради давност.
