З а Кольо Карамфилов не бива да се говори с патос. Той мразеше високопарните думи. Не знам обаче как бих могъл да опиша вълнението, което изпитах и енергията, която бе напоила стените на залата на Градската художествена галерия в Пловдив по време на откриването.
Това е емоция, която няма как да се преразкаже. Затова няма и да опитвам.
Няма да ви навивам да отидете да я посетите. Няма да говоря за значимостта на Кольо К. в съвременното българско изкуство.
Всичко това е излишно. Вместо това ми се ще да ви доверя за някои от неговите послания. Той ги наричаше знаци.
Сълзата – символ на дълбочината и пречистването.
Окото – прозорец както към света на другия, така и към нашия собствен.
Ключът – символ на интимността, на онова, което става само между двама.
Женското тяло – символ на красотата, нежността и изяществото.
Кракът – символ на непрекъснатото вървене към себе си, едновременно напред и нагоре. Лицето – огледалото, което отразява нашата същност. Скритите ни трепети и болки.
Нататък, къщата – символ на дома, на семейството, на топлотата, която понякога ни липсва. Сърцето – символ на живота. На продължението, в което Кольо К. толкова вярваше. Безброй са знаците. Не съм ги броил.
Неведнъж съм го споделял и пред медии – за мене това изкуство е крясък в тиха стая.
Крясък, че има Бог. Че любовта ще ни избави от меланхолията, присъща на човека.
Че ако се държим за ръце и станем верига от същества, които не искат да си изпуснат ръцете в тъмното – ще пребъде всеобщата и всецяла лекота.
Че любовта ще ни позволи да оцелеем, въпреки потопа...
Да, отсъствието на Кольо К. също е потоп. Не това е важното в случая. Важното е какво ни остави той. Не просто картини, скулптури, графики и други форми на съзидание. Той ни остави своята вяра и вклини частица от мощния си дух в творбите.
Остави ни надеждата, че ще бъде с нас сега и завинаги. Неговата надежда бе младото поколение. И ето, понеже вдъхновението ни е ключова тема, ще ви доверя, че само преди седмица деца правеха опити да прерисуват негови картини, за да се вдъхновят.
За да се запали искрата и в тях. Огън да стане и да се сгрее някого в студа.
Кольо К. би се усмихнал, ако имаше как да разбере. Би бил щастлив. Би вдигнал купон там горе.
Дано не се повтарям – не сте виждали такава изложба.
Ако ще и да сте посещавали много други изложби. Втора такава няма.
Тя, както казва поетът Елин Рахнев, е една прегръдка. И довърши: „Прегръдка между Кольо К. и света, в която всеки от нас се припозна или тепърва ще му се случва.”
Експозицията ще е отворена до 30 януари, а на 28 януари от 17.00 ч. в ГХГ Пловдив ще бъде представен двуезичен каталог, специално подготвен на изложбата.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини и любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
