Райската градина може и да е зеленчукова. При това в града

Да превърнеш града в райска градина изглежда невъзможно, затова Никола Бончев и група съмишленици решават да си направят зеленчукова. Както ще се окаже няколко години по-късно: тя ще е истински рай за хората, които я поддържат и тези, които искат да се включат ще станат все повече.

За това какво е градско земеделие – и има ли то почва у нас, пред Vesti.bg и Вдъхновените разказва Никола Бончев.

„Започнахме с изграждането на „Градина заДружба“ през 2015-та година и с много труд и пот я направихме единствената по рода си и административен начин на функциониране в цяла България“, разказва Никола и допълва: „Каузата ни е да създаваме пространства, в които гражданите на София могат сами да определят, как да се развиват, как да се преобразяват.

Другата и не по-малко важна кауза е създаването на общност за взаимопомощ на място, което е „извън системата“, т.е. място на което никой не е задължен да консумира стоки, няма шефове и няма господари. Сами се финансираме и не използваме никакви външни парични ресурси, освен скромни дарения. От всеки един градинар зависи развитието и съществуването на градината, т.е. той/тя е отговорен с всяко свое действие за по-доброто развитие на малкото ни общество.“

Градското градинарство не е нито нещо ново, нито непознато. Никола разяснява каква е историята на това явление и какви са функциите му в обществото. „Градското градинарство винаги е било част от облика на един град. И то не за последните 200-300 години, а хилядолетия назад. Една от функциите му е била да осигури част от продоволствията, друга е била да осигури хранителна независимост на гражданите.

През 20-ти век обаче, за голямо съжаление индустриализацията и бурното разрастване на градовете „изяждат“ терените, върху които се намират градините и отглеждането на храна започва все повече да се свързва със селото и лека полека придобива негативна конотация свързана с назадничавост, ниско образование, лоши условия на живот и т.н.

За всеобща радост към края на 20-ти век градското градинарство преживява своя ренесанс и хиляди комунални градини започват да се появяват отново в градовете по целият свят. Защо са важни те са града и как помагат на хората в него? На първо време е най-бързата, лесна и почти безплатна връзка с природата – място, на което можете да стигнете за 5, 10 или 15 минути, но ви откъсва от шумотевицата на града и от стреса натрупан през деня. Там можете да останете сами сред природата, която вие и другите градинари сте създали и да се насладите на собствената си продукция.

На второ място една градина предоставя възможност за социални контакти без да има напрежение между самите хора: те си помагат, обменят знания, разговарят на различни теми, готвят и се хранят заедно, споделят и си почиват заедно.

На трето място, според десетки научни изследвания намалява риска от здравословни проблеми, като инфаркт, инсулт, депресия, страхови неврози и проблеми с моторният апарат.“

Началото на градското градинарство за Никола идва в квартал „Надежда“.

После стигат и до центъра и другите квартали на София. Има ли значение квартала и как ги приемат? Никола обяснява: „Изградихме няколко микро градинки из цяла София и едно от удоволствията в процеса беше да се гледат реакциите на хората в различните квартали. Ако в единият край на кв. „Надежда“ хората идваха и се включваха с работа, съвети или просто приказка и чаша студена вода, то на другият край на квартала вече ни гледаха с недоверие и ни се подиграваха. Цъкаха с език и даже не пожелаха да дойдат да си поговорим и да разберат защо го правим.

Интересно беше и в центъра на София. В кашпите пред МЗХ посадихме голямо количество растения, а хората работещи вътре пък започнаха да се грижат за тях. В градинката на пл. Португалия (близо до Орлов мост) съседите с голяма радост приеха растенията и се грижеха за тях. На следващата година някой даже се беше опитал да продължи градинката.

В кв. „Дружба“ пък бяхме приети буквално с отворени обятия. Може би една трета от настоящите градинари са от квартала или от близкото „Горубляне“. В момента може би цялата „Дружба 5“ знае за градината.

Промяната на средата дойде доста рязко – от една малка комунална градина изведнъж „Градина заДружба“ се превърна в най-голямата подобно място в София, с най-много участници и най-интересна симбиоза между човек и природа. За наша голяма радост не успяхме да нарушим местообитанията на тамошните видове, а даже се и развиват по-добре: да, вярно – крадат ни по малко от продукцията, но пък и ни пазят от вредители, а и имат повече храна.“

Защо обаче хората от забързания град решават да започнат да се занимават с градинарство?

Всеки има различни причини, казва Никола: „Някои го правят защото балкона им е отеснял за количествата, които искат да произведат. Други нямат дворове и/или къщи извън София и търсят място в самият град, за да посадят растения или да се запознаят със „себеподобни“.

Има такива, които искат да се откъснат от офисите и да си „размърдат кокалите“, трети искат само да помагат и да се чувстват част от една общност, четвърти искат сами да произвеждат чиста храна за себе си и семействата си. Нашата мотивационна работа се свежда само до това, да предадем съобщението, че комунални градини в София има, и че те могат да се включат в тях. Или да им помогнем сами да изградят една такава градина/общност.“

Със сигурност работата в споделена градина вдъхновява, а какво вдъхновява самия Никола? „Невероятният екип и стотиците хора, които са замесени или са били замесени в инициативата. Това са хора, които съвсем доброволно, без никаква лична облага инвестират огромна енергия, време, лични средства, за да може „Градина заДружба“ и „Градско градинарство – София“ да съществуват.

Другото, което мотивира много е това, че хора от различни прослойки, професионални сфери и образование могат толкова бързо, лесно и безпроблемно да се обединят около една кауза и да я защитават по всички възможни начини. Невероятно е да си в такъв екип и за мен е истинска чест да бъда част от него.

И не на последно място възможността сам да определяш света около теб без да чакаш месии или спасители.“

Можете да разберете повече за градското земеделие от Никола Бончев на 17.09, когато той ще излезе на сцената на събитието TedXSofia.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.