А ндрей Мирошник имаше лоша седмица.
На 23 април, когато все още беше депутат в украинския парламент, зорък фотограф го улови да изпраща съобщения по мобилния си телефон насред пленарна сесия. Този факт сам по себе си не би могъл да предизвика скандал в един парламент, известен с юмручните си битки в миналото. В този случай обаче съдържанието на съобщенията на Мирошник предизвика изненада. В едно от тях той обсъждаше резервацията за семейна ваканция на Малдивите на стойност 27 хил. долара и споменаваше, че лъже пред някого, когото нарича „Боса“, за цената на пътуването, разказва „Форин полиси“.
В друго съобщение Мирошник флиртува с жена на име Оля. „Вместо да мисля за страната си, аз мисля за възлюбената си, която решава глобални проблеми с царевичен кочан“, написа той. Точното значение на това кодирано послание може би никога няма да се изясни, но трябва да кажем, че то със сигурност звучи интимно. А украинската заядлива преса пък с удоволствие отбеляза, че името на съпругата на Мирошник е Инна.
Ден по-късно – вероятно след оживени дискусии между колегите му в партията „Самопомощ“, Мирошник връчи оставката си, извини се на гласоподавателите си, ако те са сметнали, че държанието му е недостойно, и каза, че иска да бъде „свободен човек“.
Желанието му може би е на път да се сбъдне. Според друг безочлив украински новинарски сайт бедната Инна е подала молба за развод.
Дали случилото се е още едно депресиращо напомняне, че въпреки години на агонизиращи реформи украинската политика си остава нещо като фарс? В действителност обаче е напълно възможно да кажем, че
този по-специален скандал е истински знак за демократичен прогрес.
Точно заради бившата си роля на законодателен орган, изпълняващ безпрекословно волята на управляващата партия, парламентът по времето на бившия президент на Украйна беше пълен с всякакъв род доверени на режима хора и с техни роднини, с олигарси и с мошеници. Не е нужно да се казва, че никой от тези отблъскващи персонажи някога си е мислел да подаде оставка от топлото си местенце поради каквато и да е причина, освен ако не ставаше дума за революция, още по-малко ако е бил хванат да праща пикантни текстови съобщения.
Оставката на Мирошник от друга страна дойде ден след като той се озова в неудобното положение пред обществото, което беше подсилено от възмущения в социалните медии и от радостното преразказване на тази история в десетки уеб сайтове.
Част от разликата между случилото се сега и предишната практика се дължи на характера на „Самопомощ“ – политическата партия, която Мирошник представляваше в парламента. Тази партия е истински нов феномен в националната украинска политика. Тя се зароди в прогресивния западен град Лвов като местно гражданско движение, което се разрасна, тъй като неговият шеф и основател Андрий Садовий циментира популярността си с успешния и продължаващ и сега мандат като кмет на Лвов.
След като Садовий беше избран за първи път през 2006 г., движението „Самопомощ“ продължи да работи в тясно сътрудничество с неговата администрация, както за да ѝ оказва подкрепа, така и за да я накара да дава отчет пред обикновените хора. Движението се превърна в официална политическа партия през 2012 г. и влезе в националния парламент след изборите през 2014 г., като се класира на трето място.
„Самопомощ“ се гордее със своята младеж, със своите прозападни убеждения и заради това, че е нова политическа сила.
От 33-е депутати на „Самопомощ“, нито един не е бил депутат в предишния парламент. Може би поради тази причина партийните законодатели възприеха краха на Мирошник като толкова смущаващ, но и като знак за нейната жизненост. Защото, предвид корените си на гражданско движение, свързано с администрацията на малък град, депутатите от „Самопомощ“ са
свикнали да бъдат наблюдавани непрестанно от своите поддръжници.
Когато скандалът с Мирошник стана обществено достояние, те знаеха как да действат. Нямаме шанс за оцеляване в подобна ситуация, каза Остап Процик, активист на „Самопомощ“ и съветник на кмета Садовий. „Други партии може и да не обръщат внимание на такива неща. Те могат да си кажат: „На кого му пука за някакви си съобщения? Но ние не можем да си позволим нещо подобно. Трябва да бъдем много, много предпазливи“, каза той.
Лев Пидлисецки, един от депутатите на „Самопомощ“, е на същото мнение.
„В други партии и в минали времена човек можеше да открадне милиони. Милиарди дори!
И на тези партии нямаше да им пука. В настоящия случай имаме допусната грешка и подадена оставка“, каза той.
Някои от тези изявления може и да звучат користно, идвайки от членове на политическа партия, опитваща се да се представи в благоприятна светлина и да се измъкне от неудобното положение. Но действително е вярно, че оставката на Мирошник показва, че
за първи път в модерната украинска история украински депутат подава оставка за такова относително леко провинение.
Коментарите в страницата във „Фейсбук“ към новината за подадената оставка на Мирошник са като цяло положителни. „Гласувах за вашата партия“, пише един от коментиращите. „Не съжалявам нито ден, че съм дал гласа си за тази партия. Не се отказвайте, момчета“, пише друг.
„Това е прецедент, джентълмени. Тази ситуация е доста неприятна и предизвиква неуважение за въпросния индивид, но неговата реакция е достойна за уважение. Ето така действат хората в демократичните страни“, пише трети.
Може би не трябва да преувеличаваме тази история. В крайна сметка това си е просто история за един изпаднал в немилост бивш парламентарист, за една вероятно анулирана резервация за ваканцията на Малдивите и за едно шумно медийно отразяване. Но ако украинските депутати най-накрая започват да научават, че лошото държание си има последици, това със сигурност е нещо, което си заслужава да бъде приветствано.
