П роруските сепаратисти в Източна Украйна обявиха, че няма да отложат насрочения за неделя референдум за независимост въпреки призива на руския президент Владимир Путин да направят именно това, предадоха световните агенции.
„Преди малко гласувахме в Народния съвет. Датата на референдума бе подкрепена със 100% от гласовете. Референдумът ще се състои на 11 май“, заяви лидерът на самопровъзгласилата се Донецка народна република Денис Пушилин.
„Предложението за отлагане на референдума дойде от човек, който е истински загрижен за хората в Югоизточна Украйна. Ние обаче сме рупорът на народа.
Народът е настроен за провеждане на референдума. Това са милиони хора, които са готови да дадат гласа си. Ако бяхме гласували против, референдумът пак щеше да се състои.
Гражданската война вече е започнала. Референдумът може да ѝ сложи край и да даде начало на политически процес",
отбеляза той.
Подготовката за референдума в Луганска област „не е престанала и за минута“, заяви и пред ИТАР-ТАСС представителят на местния пресцентър Василий Никитин. „Окачваме активност от 80-90%“, изтъкна той.
Говорителка на бунтовниците в Славянск потвърди пред Франс прес, че вотът ще се проведе и там, въпреки операцията на украинската армия за обсаждане на града.
Киев отхвърли насрочения референдум като незаконен,
а премиерът Арсений Яценюк заяви, че призивът на Путин за отлагането му доказва, че Русия стои зад бунта в Източна Украйна. Русия отрича да е замесена в сепаратистките прояви в нейната съседка.
Руският президент Владимир Путин призова вчера за преговори между новите прозападни лидери на Украйна и сепаратистите на изток. По повод на този ход Киев заяви, че международният натиск върху Москва работи.
Путин призова също сепаратистите да отложат референдума за независимост на т.нар. Донецка народна република, насрочен на 11 май и обяви, че изтегля руските войски от украинската граница.
Украинското външно министерство заяви, че очаква доказателства за изтеглянето.
Същевременно Киев заяви, че да продължава „антитерористичната операция“ срещу бунтовниците, които контролират десетина града в Източна Украйна.
„Контратерористичната операция ще продължи независимо от решенията на подривните или терористични групи в Донецка област“, заяви Андрий Парубий, секретар на украинския Съвет за национална сигурност и отбрана.
Украинското правителство е
готово да разговаря с политически партии и регионални представители в източните региони за начини за уреждане на кризата в Украйна, но не и с „терористи“,
посочи в изявление украинското външно министерство, цитирано от Ройтерс.
„Абсолютен приоритет за правителството на Украйна е пълномащабен национален диалог с участието на политически сили, регионални представители и обществеността. Но диалогът е невъзможен и немислим с терористи“, отбелязва дипломатическото ведомство в своето изявление.
Ново социологическо проучване показва, че
значително мнозинство от украинците иска страната им да остане единна, цялостна държава,
като това мнение се споделя дори от населението на предимно рускоезичните източни райони, където проруски въстаници се борят за автономия, съобщава Асошиейтед прес.
Според публикуваното проучване на вашингтонския изследователски център „Пю“ 77% от хората в цяла Украйна искат страната да запази сегашните си граници.
В Източна Украйна делът на хората, които мислят по този начин, е 70%. Само сред рускоезичните жители този дял е доста по-малък – 58%, но все пак представлява повече от половината население.
Допитването беше оповестено в момент, когато проруските въстаници обмислят дали да осъществят плана за референдум за автономия. Допустимата статистическа грешка на анкетата, проведена между 5 и 23 април, е в порядъка на 3,5 процентни пункта.
Интелигентен, компетентен, опитен, решителен и привлекателен – така руснаците възприемат своя президент Владимир Путин, който отпразнува едно десетилетие на президентския пост в разгара на напрежението между Русия и Запада заради Украйна, отбелязва Ройтерс.
Допитванията до общественото мнение, направени в момент, в който Вашингтон и Брюксел твърдят, че Москва има активна роля в подстрекаването на украинския бунт, показват, че Путин успешно е
използвал кризата в бившата съветска република, за да събере подкрепа у дома.
Допитване от края на април на независимия център „Левада“ показа, че подкрепата за бившия агент на КГБ е 82%, което е най-високото постижение от 2010 г.
Допитване на държавно финансирания руски Център за проучване на общественото мнение от миналия месец показа, че 61-66% от руснаците вярват на Путин, което е най-високо постижение от януари 2006 г. Едва 3% не вярват на Путин, сочеше още допитването.
Според центъра руснаците ценят Путин заради неговата интелигентност, компетентност, опитност и решителност, а 8% са положително повлияни и от външния вид на 61-годишния държавен глава, който в последните години беше показван от държавната телевизия как ловува, плува или язди кон, понякога гол до кръста.
Данните на „Левада“ и на Центъра за проучване на общественото мнение показват широка подкрепа сред руснаците за политиката на Путин в Украйна, включително и за анексирането на Крим на 21 март и за стремежа на Путин да възвърне влиянието на Москва върху някои от съседите си, които едно време бяха част от СССР.
Според голямо мнозинство от руснаците връщането на Крим показва, че Русия се е върнала към традиционната си роля на голяма световна сила.
Повечето от анкетираните от „Левада“
одобряват позицията на Москва, че има правото да се намества в бившите съветски страни, за да защитава руснаците и рускоговорящите.
34% от анкетираните смятат, че Русия няма подобно право, но мислят, че Москва е действала правилно в Крим и е спазила международното право.
Само 4% смятат, че анексията на Крим е незаконна и е намеса в суверенна държава.
