К аквото и да става, събитията в Украйна са исторически необратими и геополитически трансформиращи. По-скоро рано, отколкото късно Украйна действително ще стане част от демократична Европа; по-скоро късно, отколкото рано Русия ще я последва, освен ако не се изолира и не се превърне в полустагнираща империалистическа останка.
Спонтанното изригване на отчетлив украински патриотизъм – възпламенен от лъжите на едно корумпирано и работещо за собственото си забогатяване държавно ръководство, готово да търси защита от Москва – сигнализира, че
привързаността към националната независимост се превръща в доминираща политическа реалност.
Такъв е случаят най-вече с младите украинци, които езиково и исторически вече не се усещат като частица от "Майка Русия", макар и леко различна.
Да, езиковите различия съществуват и някои части на Украйна все още се възприемат като по-близки до Русия. Но е впечатляващо, че дори някои от най-изявените застъпници на европейската принадлежност едва наскоро приеха украинския език като свой собствен. Две десетилетия на независимост, на нарастваща гордост от преоткриването на украинската история и на наблюдаване как западните съседи на страната печелят икономически от връзките си с Европа създават нова нагласа.
Тази нагласа не възприема анти-руската идеология, а утвърждава собствената историческа идентичност на Украйна като културно автентична част от голяма Европа.
Тъкмо затова по един или друг начин Украйна неминуемо ще се сближи с Европа. Прави впечатление, че дори в съседна Беларус, управлявана от авторитарния режим на Лукашенко, започва да се забелязва подобна западна ориентация. Нито една от двете страни не е мотивирана от враждебност към Русия, но всяка от тях чувства, че независимостта й, както и културната й идентичност, сочат все повече в западна посока.
През следващите месеци все още би могло да бъде договорено някакъв вид споразумение между ЕС и Украйна. За да го подготви, ЕС трябва да бъде по-възприемчив към нуждата на Киев от икономическа и финансова подкрепа.
Украинците трябва да разберат, че европейските данъкоплатци не са очаровани от перспективата да плащат за престъпленията и корупцията на сегашния киевски елит.
Затягането на коланите ще бъде необходимо предварително условие за споразумение, както и тест за решимостта на Украйна в утвърждаването на европейските ѝ стремежи. Киев освен това ще трябва да покаже, че резултатът от изборите не зависи от изпращането на политически съперници в затвора.
Влиянието на всичко това върху Русия ще се усети след време. Сегашната геополитическа цел на Москва, зададена от носталгичната обсебеност на президента Владимир Путин с имперското минало на страната, е предназначена да изгради нов облик, сроден с този на старата руска империя или на по-скорошния Съветски съюз.
Путин изглежда храни наивната надежда, че лидерите на постсъветските държави искрено ще приемат подчинена роля във водено от Кремъл образувание. Някои от лидерите от време на време подкрепят на думи тази формула - но заради необходимост, а не по убеждение. Всички предпочитат независимост: по-приятно е да бъдеш президент, премиер, генерал, посланик или икономически магнат у дома, отколкото да си техен провинциален еквивалент в една голяма руска империя. Исторически доказан факт е, че
националната държавност, веднъж придобита, е прилепчива и е почти невъзможно да бъде отнета,
освен чрез намесата на голяма външна сила. Днешна Русия не е в позиция да постигне насилствено възстановяване на старата си империя. Тя е прекалено слаба, прекалено изостанала и прекалено бедна. Демографската й криза влошава нещата.
Фактът, че наскоро придобилите независимост централноазиатски държави предпочитат все по-обхватни споразумения с Китай е друга грижа на Русия, която връща към живот отдавна надвиснали териториални кошмари. Единствено въпрос на време е да стане очевидно за социалните
елити на Русия, че налаганите с тежка ръка амбиции на Путин имат много малки шансове за успех. Рано или късно той вече няма да е президент. И не много след това Русия - и по-специално зараждащата се средна класа - ще установи, че единственият смислен път е да стане истински модерна, демократична и може би водеща европейска държава.
