В Йемен бяха пуснати фойерверки в тяхна чест, в Сомалия бяха раздадени бонбони, а в Сирия бяха похвалени за това, че дадоха "жив пример" за това как да "свалят престъпния режим": джихадистите по целия свят ликуваха при падането на Кабул в ръцете на талибаните.
Със силата на волята, търпение и хитрост бедна банда муджахидини победи Америка и превзе средно голяма държава. За онези мюсюлмани, които се надяват да изгонят "неверниците" и да съборят светските режими, това е доказателство, че Бог е на тяхна страна.
Ехото се разпространи в целия мюсюлмански свят, коментират в редакцията на британското издание The Economist, предава "Фокус".
Following the Taliban - After Afghanistan, where next for global jihad? | Leaders | The Economist https://t.co/8f7JVXOvvk
— Ole Reidar Bergum (@OleBergum) August 30, 2021
В дългосрочен план светът е изправен пред засилване на джихадизма заради унижението на Америка. Основният риск не е терористите да превърнат Афганистан в база, от която да нанасят удари по Запада, както се случи на трагичния 11 септември 2001 г.
Подобна атака е по-трудна за изпълнение сега, тъй като сигурността в богатите страни се подобри значително. Освен това талибаните е малко вероятно да толерират големи тренировъчни лагери за глобално мислещи терористи, тъй като те самите жадуват за признание и помощ.
Разбира се, някои ще считат за свой дълг да предоставят гостоприемство на задгранични сунитски джихадисти, докато други ще помогнат на своите войнствени роднини в Пакистан, което няма да добави нестабилност към тази ядрена държава. Но извън Афганистан резонансът ще бъде предимно психологически. Триумфът на талибаните ще стимулира джихадистите в други страни и ще служи като реклама за набиране на нови последователи. Някои от богатите страни ще бъдат вдъхновени за собствени терористични атаки. Не трябват много от тях, за да посеят страх или да раздвижат вътрешната политика.
Ефектът ще бъде много по-лош в бедните и слабите държави, където джихадистите се стремят не само да убиват, но и да контролират територията - или поне да "вкиснат" живота на правителството. В страни като Пакистан, Йемен, Сирия, Нигерия, Мали, Сомалия и Мозамбик те вече са успели в това начинание. В някои други части на Азия, Африка и Близкия Изток засега те само заплашват да реализират този план. Много хора си задават въпроса: щом нашите афганистански братя успяха да победят истинска суперсила, наистина ли ние няма да можем да победим нашите жалки управници?
Не всички джихадисти са еднакви. Много от тях имат различни доктрини. Мнозина се мразят и се борят до смърт. Привържениците на "Ислямска държава" се присмиват на талибаните, заклеймявайки ги като американски марионетки. В една от първите си стъпки от Кабул миналата седмица талибаните измъкнаха лидера на "Ислямска държава" в Южна Азия от затвора и го екзекутираха.
Повечето джихадистки групировки реагират предимно на местни оплаквания: хищническо правителство, етническо или сектантско разделение, "неверници" нашественици. Те обаче черпят идеологията си от глобални събития. Те четат доказателства по телефоните си всеки ден, че потисничеството, с което се сблъскват у дома, е част от по-широк модел на преследване срещу мюсюлмани, от ГУЛАГ в Синдзян до ада на Ивицата Газа. Затова всеки път, когато постигнат успех, джихадистите изпитват гордост - и чуват призива за нови постижения.
МВнР: Успешно приключи евакуацията на българите от Афганистан
Неефективното управление оставя отворен прозорец за джихадизма. Когато държавата е несправедлива, гражданите може да почувстват, че ще им бъде по-добре с джихадистите. Следователно, дори и без да вземат оръжията сами, те ще могат спокойно да подкрепят онези, които правят това. Голяма част от селското население в Афганистан е на мнение, че при цялата си строгост талибаните не са толкова продажни, колкото правителствените съдилища, а на техните КПП таксите са по-ниски.
Това е една от причините скорошният поход на властта на талибаните да срещне толкова малка съпротива. Другата е психологическа: те спечелиха, защото след изтеглянето на американските войници афганистанците не искаха да умрат за загубена кауза. Същият принцип работи и на други места. Джихадистите в Североизточна Нигерия са трудни за победа, защото местните хора мразят централното правителство и офицерите продават собствените си оръжия, за да приберат парите в джобовете си.
Въпреки това, веднага щом дойдат на власт, джихадистите установяват, че тяхната идеология само затруднява управлението.
Желанието им да създадат идеално общество на вярващи и тяхната безмилостна нетърпимост и към най-малкото отклонение от този идеал затрудняват прагматичния компромис. Управлението на "Ислямска държава" над голяма част от Ирак и Сирия продължи само три години. Въпреки това, с навика си да слагат хората в клетки, те отчуждиха дори потенциално симпатизиращите им сунити. Освен това те не насърчават никаква икономическа дейност освен грабеж и отвличане. В резултат на това те толкова изплашиха външните сили и иракските шиити, че последните се обединиха и ги смазаха.
Tалибаните увериха 100 държави, че ще разрешат и в бъдеще напускане на страната
Освен това при последното си управление талибаните се оказаха лоши лидери. Много ще зависи от това дали са се поучили от грешките си. Ако те не само превземат страната, но успеят да я управляват сносно, на джихадистите ще бъде гледано като на маяк. Лидерите на талибаните правят всичко възможно да оставят впечатление на прагматици и дори настояват, че ще зачитат правата на човека. Но идват тежки времена. Бойци на талибаните вече извършват зверства. Много афганистанци от градовете, които са се ползвали със свободата да се обличат, да работят и да учат, където и каквото си искат (включително и жените), презират новия режим. Със замразените американски резерви паричните средства са оскъдни. Икономиката на Афганистан е в застой, цените растат. Досега талибаните нямат разумни идеи как да възродят страната.
Вместо това те се хвалят, че образованите афганистанци не напускат. Въпреки че образованите афганистанци може да имат и други идеи.
Един от уроците на афганистанското фиаско е, че това, което се случва в далечни провалени страни, засяга не само хората там, но и останалия свят. Катастрофата в Кабул днес означава приток на бежанци утре и още терористични атаки от страна на джихадисти, а в бъдеще и успех на други ислямистки бунтовници. Това може да дестабилизира други държави, застрашавайки както местните жители, така и чужденците, които пътуват или правят бизнес там.
Байдън: "Ислямска държава" ще си плати за жертвите в Кабул
Друг урок е, че чисто военните методи срещу джихадизма не могат да преодолеят неговите предпоставки. Дългосрочното решение е да се създадат държави, които са по-малко ужасни и по-малко изолирани. Ако старото афганистанско правителство беше по-малко корумпирано и по-гъвкаво в отношенията си с племенните посредници, можеше да издържи по-дълго. Подобно на Северен Мозамбик, Южен Тайланд, Кашмир или необятните простори на Сахел - ако бяха управлявани по-меко, можеше и да не се превръщат в рай за джихадисти.
Талибаните започват лов на хомосескуалисти
Управлението е трудно, не на последно място, защото много страни, уязвими за джихада, също страдат от изменението на климата. Все по-честите суши подхранват недоволството и конфликтите във връзка с достъпа до водата и пасищата. Донорите могат да дават съвети и да предлагат пари, но в крайна сметка местните хора ще трябва да създадат работещи институции. Ако държавите не успеят да предоставят основни услуги и дори някакво подобие на справедливост, мелодичната джихадистка песен ще звучи още по-съблазнително.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!