Вятърът на промяната довя братята в Египет

З�п първи път Есам ел Ериан влиза зад решетките на 27-годишна възраст. Миналата неделя той излезе от затвора за осми път, вече на 57 години.

Престъплението, за което лекарят е бил затварян всеки път, е, че принадлежи към "Мюсюлмански братя" - най-влиятелното и добре организирано опозиционно движение в Египет, от което президентът Хосни Мубарак, Израел и САЩ отдавна се страхуват.

Египетските съдилища многократно отхвърляха исканията на братството да бъде признато за партия с аргумента, че конституцията забранява партии на религиозна основа.

Положението днес едва ли би могло да бъде по-различно от това през последните три десетилетия, през които негови членове бяха репресирани, арестувани, съдени във военни съдилища и пренебрегвани от египетските власти.

След последните бурни дни на масови протести срещу Мубарак сега правителството търси мюсюлманските братя, за да обсъди с техни представители бъдещето на Египет. В неделя вицепрезидентът Омар Сулейман се срещна с опозиционни групировки, като за първи път в преговорите участваше и движението.

Организацията, която дълго време беше извън закона, сега има добри шансове да изиграе важна роля, докато Мубарак се бори за оцеляване след 30 години на власт.

От 1981 г. все влизам и излизам от затвора, разказва Ериан, който е водеща фигура в движението.

"Изтърпявал съм всякакви видове мъчения. Окачвали са ме да вися на въжета, пребивали са ме, пускали са ми ток и са ме оставяли с часове навън на студа.

Трябва да отбележа, че отношението към мен се подобряваше с годините и с напредването на възрастта ми. Всичко това само засили моято решимост. Целта на режима на Мубарак е да монополизира не само властта, но и благата", споделя той.

Ериан е един от 34-те членове на "Мюсюлмански братя", които излязоха от затвора "Уади Натрун" миналата неделя, след като близките им го щурмуваха, надвиха охраната и освободиха затворниците по време на изплъзналите се от контрол протести из страната.

Мъжът, който бил арестуван миналия месец, по време на подготовката на демонстрациите, отишъл от затвора директно на площад "Тахрир", епицентъра на протестите.

Власт чрез бюлетината?

"Мюсюлмански братя" взе активно участие във въстанието, но десетилетията на репресии са научили братството да стои на заден план и то се старае да поддържа впечатлението, че ислямистите са само част от едно по-широко протестно движение.

"Ние не се стремим към властта, но участието ни в нея е наш дълг в един демократичен и независим процес. Нашата цел е да направим идентичността на нашето общество ислямска", обяснява той.

"Всеки има право да се съревновава и ако хората ни харесват, тогава какъв е проблемът? Ние пожертвахме много. Наше право е да спечелим мнозинство, както тук, така и във всяка друга страна, например в Турция."

Народният бунт срещу Мубарак предизвика тревога в Израел и в САЩ. Те се опасяват, че проислямското движение може да вземе властта чрез избори и в крайна сметка да успее да наложи шариата в Египет.

Движението безспорно е враждебно настроено към политиката на Израел и САЩ в региона. То е исторически свързано с палестинското радикално движение "Хамас" и споделя неговата вяра в необходимостта от въоръжена борба срещу Израел.

За разлика от екстремистките групировки, които се бориха срещу управлението на Мубарак през 90-те години обаче, светските лидери на братството в огромната си част са професионалисти с модерно образование - инженери, лекари, юристи, учители и университетски преподаватели.

Ядрото на членската му маса са хора от средната класа

или по-бедните прослойки в нея. Готовността на правителството да разговаря с братството означава политически завой с историческо значение и свидетелство, че "Мюсюлмански братя", което според редица анализатори играе игра на дълго изчакване, се е съхранило.

Досега западните правителства избягваха преките контакти с братството, за да не разгневят египетските власти. Те обаче не можеха да обяват групировката, която официално се отказа от насилието през 50-те години, за терористична организация.

В такава обезобразена политическа обстановка е невъзможно да се прецени колко голяма е в действителност популярността на движението.

На парламентарните избори през 2005 г., първата част от които премина сравнително свободно, ислямистите спечелиха 88 от 165 места. На следващия етап полицията вече спираше желаещите да гласуват.

Ислямска идентичност

Репресиите не успяха да спрат стремежа на движението да разшири обществената си подкрепа чрез благотворителност и социални дейности. Идеологията на братството стремително се просмука в училищата, домакинствата, медиите, книжарниците и дори в магазините за дрехи.

Възраждането на ислямизма се корени до голяма степен в разместването на социалните пластове, икономическите затруднения и разочарованието от политиката.

Поражението на арабските държави във войната от 1967 г., политическият вакуум, който се отвори с падането на светския панарабизъм на президента Гамал Абдел Насър през 70-те, и внезапният мир с Израел след години на вражда дадоха импулс на исляма да се превърне в конкурентна и алтернативна идеология.

За ислямистите обаче темата далеч надхвърля непосредственото бъдеще. Те смятат, че доминират в политическия пейзаж, като засяват терена с хора на правата вяра.

Много от водачите на братството, повечето от които са прекарали години в затвора, вярват, че ислямът е бъдещето, стига те да бъдат търпеливи и решителни. Те са уверени, че ислямът и шариатът в крайна сметка ще възтържествуват и работят за постигането на тази цел.

Братството, което е основано през 1928 г., иска демокрация,

която обаче да следва основните принципи на шариата. То от години призовава за повече политическа свобода, свобода на изразяване, свободни и честни избори, в които да бъдат представени хора от всякакви прослойки.

Привържениците на движението доминират и в повечето основни професионални синдикати, имат силно присъствие в университетите и ръководят хиляди благотворителни организации, осигуряващи здравни услуги и образование.

Може би най-модерният елемент в манифеста на "Мюсюлмански братя" обаче е защитата на "иджтихада" - иновативна интерпретация на Корана, чиято цел е да синхронизира ислямското право с изискванията на променящите се времена.

Страхът от иранския модел

Либералите, участващи във въстанието, също се притесняват от амбициите на братството - страхуват се, че ислямистите ще се възползват от бунта, разпален от смесица от политически и светски сили, за да излязат на върха, както се случи в Иран при революцията от 1979 г.

Според анализатори динамиката в египетската политика се е променила в сравнение с 90-те години, когато единственият двубой беше движението срещу правителството.

Бунтът от 25 януари разкри разнообразна палитра от либерални движения, която може да доведе до създаването на нови политически партии.

"Ситуацията не може да се сравнява с миналото. Не мисля, че този опит може да се повтори, или да се правят сравнения с Иран, но разбира се, съществуват такива опасения", коментира Диа Рашуан, експерт от центъра "Ал Ахрам" за политически и стратегически изследвания.

"Никой не може да предвиди бъдещето, но това въстание беше срещу един мрачен режим. Може да дойде нещо по-добро, но може също така да се стигне до хаос, тъй като може да се случи нещо, което да опорочи и саботира тази революция".