ЕС призова за край на насилието в Либия

Ръководителката на европейската дипломация Катрин Аштън призова за край на насилието в Либия и изрази дълбока загриженост от влошаването на положението в страната, където

жертвите  вече са най-малко 173 души

според неправителствената организация "Хюман райтс уоч.

Френският министър на външните работи Лоран Вокие определи като неприемливо и напълно несъразмерно насилието, с което се извършват репресиите срещу протестите в Либия.

Франция е изключително обезпокоена от случващото се в Либия, заяви Вокие при пристигането си на работна вечер с колегите си от ЕС в Брюксел, посветена на ситуацията в арабския свят. "Новините от Либия, загиналите, това е напълно неприемливо", изтъкна френският първи дипломат пред журналисти.

Той подчерта, че Либия е член на Международния пакт за граждански и политически права и трябва да спазва ангажиментите си, да няма толкова несъразмерно използване на сила, "на което сме свидетели от 48 часа". Европа има отговорност в тази връзка, с всичко, засягащо правата на човека, изтъкна Лоран Вокие.

Германският му колега Вернер Хойер от своя страна изрази възмущението на своето правителство от насилието и репресиите срещу протестите в Либия. Той посочи, че министрите от ЕС ще трябва да разгледат ситуацията отблизо и да видят какво може да се направи при тази ситуация.

Около 200 души са загинали, а 800 са пострадали при сблъсъците в източния либийски град Бенгази, съобщи ИТАР-ТАСС, като се позова на катарската сателитна телевизия Ал Джазира.

Всички убити и пострадали имат огнестрелни рани, твърдят очевидци.

Много от ранените са в особено тежко състояние, а въпреки че градската болница е препълнена, в нея продължават да пристигат нови пациенти, разказват лекари.

Ситуацията в Бенгази на практика излезе напълно от контрол. Вече четвърти ден не прекъсват сблъсъците между демонстрантите и силите за сигурност. Очевидци твърдят, че

много войници и полицаи застават на страната на демонстрантите.

Любителски кадри, заснети от протестиращи в Бенгази, показват, че силите за сигурност стрелят срещу демонстрантите не само с обикновени огнестрелни оръжия, но и с едрокалибрени картечници.

Бенгази, който се намира на около 1000 километра източно от столицата Триполи, е епицентър на насилието, а подкрепата на местното население за Кадафи по традиция е по-слаба. Няма признаци обаче бунтовете да се разпростират из цялата страна.

Представители на централната власт в Триполи отрекоха масовия характер на протестите и заявиха, че чуждестранните медии преувеличават значението на събитията в Либия.

На Зеления площад в центъра на Триполи няколкостотин души издигнаха портрети на Кадафи и скандираха: "Нашият революционен водач!" и "Ние вървим по твоя път!".

Според един от контролираните от държавата вестници насилието е "част от мръсните планове и заговори на Америка и Ционизма, и западните предатели".

Междувременно американската компания "Арбър нетуъркс" (Arbor Networks). която наблюдава трафика в интернет, съобщи, че достъпът до интернет в цяла Либия е бил прекъснат внезапно малко преди полунощ в петък вечерта след две частични прекъсвания по-рано през деня.

Няколко часа по-късно достъпът бил възстановен при значително по-ниска скорост, само за да бъде спрян напълно, за втори път, към 23 часа в събота вечерта.

По време на бунтовете в Египет режимът на президента Хосни Мубарак спря достъпа до интернет в цялата страна, за да попречи на демонстрантите да се координират и да изпращат съобщения в чужбина за случващото се по площадите.

Египетският премиер Ахмед Шафик обяви вчера, че властите ще освободят над 200 политически затворници,

от които едва няколко са били арестувани по време на масовите протести, които свалиха режима на президента Хосни Мубарак.

Шафик заяви, че 222 затворници ще бъдат освободени скоро, след което под запор в страната ще останат 487 политически затворници. Той не уточни кога ще се случи това.

Правозащитни организации твърдят, че хиляди египтяни са били задържани, без да им бъдат предявени обвинения, благодарение на извънредното положение, което действа в страната от години, както и че много от тях могат да бъдат определени като политически затворници.

Шафик отбеляза, че откакто започнаха протестите на 25 януари, властите са арестували едва малцина демонстранти и увери, че се полагат усилия да се установи съдбата на изчезналите по време на бунтовете.

Според демонстранти и правозащитни организации стотици протестиращи са изчезнали по време на въстанието, като някои от тях са били задържани от властите.