Антоний Тодоров: Борисов не се поучи от грешките на предшествениците си

Бойко Борисов беше премиерът, може би единствен в историята на избраните с избори премиери, който нямаше план, нямаше някакъв политически проект - той искаше просто да бъде на това място, да се къпе в народната любов и толкова, каза в интервю за БГНЕС политологът доц. Антоний Тодоров, преподавател в НБУ.

Мнозина очакваха да се случи нещо, но едва ли някой е очаквал да се случи толкова бързо - имам предвид, както разрастването на протестите, така и оставката на цялото правителство, отчита политологът.

Мислех, че ще продължи още дълго играта на бушоните -

смени, промени, обещания, някои действия, които да успокоят един или друг сектор на обществото. В момента, в който разнообразни по своя характер и спонтанни - настоявам на думата, спонтанни, защото чух какви ли не интерпретации - протести започнаха да се събират, да конвертират и един на друг да си влияят, включително в исканията, от едни доста очевидни искания във връзка с неочаквано и необичайно високите сметки на тока, бяхме удивени, че те се увеличиха два пъти, без никой да ни дава никакво обяснение и без да има някаква промяна в потреблението.

От това всичкото се произведоха изключително радикални искания - минавайки през искания за оставка на цялото правителство към искане за тотална промяна на политическата система, за нова Конституция и други такива, определя ситуацията политологът.

Тук се събират няколко фактора. От една страна, разбира се, трябва да припомним малко историята на политическото израстване на Бойко Борисов - от каква позиция тръгна, през какво мина и какво правеше през всичките тези години, докато беше министър-председател и от друга страна - характерологичните особености, личността Борисов. Той от една страна се чувстваше много добре като лидер на нацията, но не се чувстваше като че ли толкова добре като управляващ министър-председател, който трябва да взима понякога трудни, не толкова популярни решени, но полезни с оглед на по-далечно бъдеще.

Няма да коментирам дали не искаше да отговори на някакви очаквания - среди, които в крайна сметка стояха зад него и се възползваха от неговото управление. Това някак си го оставям настрана - говоря само за публичния му образ. Така че не би могъл да рече сега: "Ето на, аз се провалих в моите очаквания", защото той нямаше очаквания.

Той се провали в това, че престана да бъде в центъра на народната любов.

Изведнъж установи, че той, както и всички други в политическия свят личности могат да бъдат охулени от една "разглавена" група граждани, събрала се на площада, която му иска оставката. Именно това той не очакваше да чуе - по площадите да се иска неговата оставка, точно неговата. Значи той си представяше да искат оставката на един или друг министър, който той лесно можеше да смени - това и беше неговият стил, видяхме много добре кадровата политика на министър-председателя Борисов. Аз не бих казал дори ГЕРБ, просто неговата лична кадровата политика.

Той самият обясняваше как случайно намира министрите си и даде многобройни примери как се разделя с тях, най - често по начин, който трябваше непременно

да унижи лично този, за когото само месеци или години преди това той говореше хвалебствено.

Той няма екип - хората около него бяха просто пионки, които би могъл във всеки момент да размести, както си пожелае, но изведнъж улицата му поиска оставката. За него това беше културен и психически шок, той не можа да го преодолее. Бързината с която си подаде оставката, беше сякаш реакция на лично обиден човек, но знаете - в политиката няма нищо лично. В това отношение между другото един от не по-малко охулваните политици, дори много повече - Ахмед Доган - той винаги е показвал изключително високо самообладание. "Е, друга класа е, за съжаление", гледа и психологически на случилото се Тодоров.

Истинската мъдрост е да се учиш не толкова от собствените си грешки, колкото от грешките на другите - да се учиш, за да не ги повтаряш. Аз мисля, че той някак си характерологически не обичаше да се учи от чуждите грешки, не обичаше да се съпоставя с другите хора и като е говорил за другите политически лидери - това е било едно общо взето говорене, което вървеше в диапазона или покровителствено казано: Да, този човек става, бихме могли да се разберем, браво на него! Но точно покровителствено казано, което го поставя някак си на по-ниско равнище. До категорично отхвърляне дори с термини, които често и са абсолютно несправедливи. Ето това беше донякъде отношението му към чуждия опит и мисля, че той не успя да извлече нито един полезен урок от чуждия опит.

В тези 20 години история, имаше много правителства и много премиери, включително в ситуации като неговата - едни загубили изборите като Жан Виденов в крайно критична ситуация и с едно огромно множество на улицата, което му искаше оставката. Други като Иван Костов просто загубиха изборите, припомня Тодоров. Според него начинът, по който се изживява говори за това дали е държавник или не.

За Сергей Станишев това беше силен ход, защото все пак, той беше премиер. Едно правителство, което в края на мандата си също събра много негативи, много недоволство и, разбира се, си плати за това - загуби изборите. Той се опитва да направи нещо - не знам дали ще успее за толкова кратко време - да промени малко лицата на БСП.

В тези критични моменти, в които на улицата са толкова много хора и значителна част от тях очакват решения, които както и да ги квалифицираме, можем все пак по-скоро да смятаме за леви решения. Повече намеса на публичната власт, повече участие на държавата в регулацията, по-малко безконтролна свобода на конкуренцията, при която винаги и непременно най-силните печелят, най-богатите забогатяват, най-бедните губят и обедняват още повече. Това са очакванията, това е терен, на който една лява партия или партия, която иска да бъде лява би трябвало да се чувства в свои води. Само, че

значителна част от протестиращите изобщо не приемат БСП,

значи има проблем. Те дори могат да се смятат за леви, но не така леви като БСП, не по същия начин. Това отхвърляне на БСП има дълга история и това е един голям проблем и вероятно Станишев си дава сметка за това, защото той все пак е от по-младите политици и давайки си сметка за това, дава по някакъв начин личен пример, че някои от старите физиономии е добре да се оттегли по-назад и че сега е важният момент за БСП, ако иска да има по-дълго политическо бъдеще - да смени малко лицата, с които я свързват, коментиpа политологът заявеното от Станишев, че какъвто и да е резултатът от изборите, няма да е премиер.

Не знам дали ще съумее да го направи, честно казано - това е много голяма партия: като брой, различни лобита, крила, групи, но предполагам, че това е заявка. Той иска да успокои една част от общественото мнение, че той няма да се върне на власт, няма да е той, други ще са, независимо от резултатите от изборите, каза Тодоров. Беше силен негов ход, дали ще съумее от това да се възползва неговата партия обаче, е съвсем друг въпрос, подчертава Тодоров.

За протестите политологъг каза, че това донякъде е синдром на едно състояние, дълго продължило, в което една значителна част от публиката се чувства абсолютно изолирана от целия политически дебат, вземането на решение и какъвто и да е патриотичен процес. Това е симптоматично, нека хората да могат да се почувстват депутати, представители на обществото - хора, които ще решават.

Това е хубаво - колкото повече такива хора, толкова по-голям избор, толкова повече активни граждани. Бих искал да виждаме тази активност по-често, не само на улични демонстрации, но и в много други неща, определя протестите политологът. Често, например, като говорим за САЩ, констатираме, че там, да кажем, гласуват половината американци, другата половина обаче не гласуват. Тази половина, която гласува, не само гласува - всички те са в многобройни асоциации, движения и какви ли не други форми на граждански участия. Ще ми се в българското общество ето това да се засили, пожелава Тодоров.

Колкото до тези значителен на брой млади хора, тези, които наричаме ултраси, са хората, които биха се възползвали от всеки такъв случай, за да направят нещо, което е неприемливо. Не говоря за тях, такива ядра има във всяко едно голямо струпване на демонстранти не само в София, а навсякъде по света, посочи политологът.

Става въпрос за другите, чиито искания по своя характер са леви. Но леви в какъв смисъл? Там е работата, че нито в България, нито в другите страни, където се развиха тези движения, вижте "Окупирай Уолстрийт" или "Възмутените", те се възмущават от много неща, гледа глобално на протестите Антоний Тодоров. Но този път са решили да окупират Уолстрийт, а не да правят демонстрации пред Белия дом, както края на 60-те години, уточнява различията той.

Виждате ли как се сменя посоката на недоволството - Уолстрийт, банките, финансовият капитал, тези, които държат контрола върху икономиката. Тези, които правят пари в буквалния смисъл на думата "правя" - стоят пред клавиатурата и правят пари, без нищо да произвеждат.

Това недоволство е несъмнено антикапиталистическо,

но против онзи капитализъм, който ние познаваме от последните 20-25 г. - неолибералния капитализъм, който казва буквално "стига с държавата, оставете пазара да си свърши работата", подхожда научно към ситуацията Тодоров.

Е, оставихме пазара да си свърши работата и той я свърши като всеки неконтролиран пазар. Монополите се засилиха, защото по-големите поглъщат по-малките, по-богатите станаха още по-богати, а по-бедните - още по-бедни. Така че в момента дори тези, които бяха някъде в средата започнаха да чувстват, че под краката им почва да се изплъзва и заплахата да обедняват я усещат като непосредствена. Това е в криза, тази концепция за един абсолютно освободен от контрол пазар сякаш автоматично ще реши нещата - това има по-дълбока основа, друго разбиране за обществото като едва ли не природно явление, където има борба за оцеляване между видове и само онези, които са най-адаптивни ще оцелеят, обяснява той.

Сякаш обществото е като природата, ама няма нищо подобно и аз винаги давам за пример една малка статия. Открит скелет на човек от преди 50 000 години с един огромен недъг. Антрополозите и всички изследващи го казват, че този човек не би могъл да живее без чужда помощ. Установяват, че този скелет е живял поне 20 години с чужда помощ преди 50 000 години.

Това е човешкото общество, то е изкуствено, не е просто природа

и с това природно разбиране за обществото и свободният пазар катастрофира, убеден е той. Това е в криза и то много дълбока криза. Въпросът е дали тази криза ще доведе до обща контестация на капитализма, защото това може да роди много модели. Няма да има нова съветска революция, но може да избие в много насоки, включително в някаква нова разновидност на фашизъм, са страховете на Антоний Тодоров.

Такова говорене, то блика отвсякъде и ако някой реши да го яхне и канализира, може да стане много лошо. Тези антикапиталистически настроения трябва добре да бъдат чути, да се види за какво става дума и след това да се види какво точно наистина те визират. В тяхната основа е усещането за дълбока несправедливост, не просто неравенство. Хората не протестират за повече равенство, те протестират срещу несправедливото неравенство, категоричен е политологът.

Това е един огромен проблем - когато държавата е в основата на цялата верига на междуфирмената задлъжнялост, тя държи конците. Доминото пада едно след друго, фалират фирми заради това, че правителството не се е разплатило. Това е непоносимо, защото фалитите водят до изчезване на работни места, нова тежест в осигурителната система, огромни последици. И това че напоследък зачестиха толкова много самоубийства и самопалежи на хора, доведени до отчаяние. Отчаяние, няма какво друго да направи, освен да унищожи себе си, е погледът му върху днешния ден на България.

Това трябва да ни алармира, защото някой ще каже "Това са единични случаи". Да, но когато те станат обществено достояние, всеки започва да мисли за собственото си състояние. Страховете се засилват в обществото, страховете, че ще си загубиш работата, че няма да имаш доходи, че ще изпаднеш в същото това положение. Тези страхове са много мощен фактор за мобилизация, ако това се изпусне и не бъде канализирано в истински демократична насока - защото това е една гигантска демократична енергия и трябва да се използва, ако бъде яхната от антидемократични, авторитарни сили и демагогии, тогава ще бъде по-лошо, отколкото е сега, опасява се Тодоров.

Хората искат национализация, това не е реставрация на комунизма, трябва добре да го разберат, защото ако го идентифицират погрешно, ще вземат грешни решения. Искат публичната власт да бъде публична, да действа в името на обществото, да пази обществото. Да го пази от твърде силни частни интереси, които искат да приватизират обществените блага в свой интерес. Това е борбата, какъв ти тук комунизъм, наречете го както си искате, но това е според мен основният дебат, убеден е Антоний Тодоров.

Трудна е тази работа с обществените съвети, защото от една страна там има хора, които са официални представители на определени организации. Това са хора, които са минали през някаква процедура на избор легитимно, други са просто избрани като умни хора, интелектуалци, симпатични. Не знам, за първи път виждам такъв вид съвет, така композиран, не знам какво ще се случи, нека му даден време, казва в заключение политологът за Обществения съвет към президента.