Службите имали данни за заплахи за сигурността на БГ

Н ационалната разузнавателна служба и други сродни служби в България разполагаме с данни, и то достоверни, за наличие, съществуване на реални заплахи за сигурността на страната ни и на отделни нейни структури, представители и граждани.

Това заяви полковник Георги Миланов, заместник-директор на Националната разузнавателна служба по време на XI конференция "Сигурността в Югоизточна Европа - в търсене на интелигентни решения".

Полковник Миланов подчерта, че усложнената хуманитарна обстановка в бежанските лагери от сирийски граждани в Гърция създава предпоставки за засилване на миграционния поток към други страни от Югоизточна Европа. Съществуват индикации, че

във връзка с приемането на Хърватия в ЕС, различни престъпни групировки в страни от Югоизточна Европа подготвят нови канали за прехвърляне на нелегални мигранти

от Близкия Изток и Северна Африка към Европа, ориентирани предимно по направление Гърция-Албания-Черна гора- Хърватия. Дейността на различни специални служби на територията на държавите от Югоизточна Европа крие реални и потенциални рискове за сигурността им.

Конкретно за България основна крайна цел на активността на такива служби е оказване на влияние върху политическите и икономическите процеси в нашата страна в съответствие с техните интереси. Установени са опити на такива служби за въздействие върху различните етно-религиозни общности у нас, констатирани са активизации на наша територия на специални служби на държави, чиито интереси не съвпадат с тези на страните-членки на ЕС и НАТО, но разполагат с важни ресурси, които използват като икономически лостове за въздействие.

Към момента основната част от рисковете и заплахите от тероризъм за страните от Югоизточна Европа е свързана по-скоро с външни фактори. Показателен в това отношение бе терористичният акт на летище Сарафово, който е реално следствие от продължаващия арабско-израелски конфликт и неговите неразрешени направления. Въпреки че разследването на атентата продължава, на базата на установеното до момента,

има основание той да бъде оценен като изнасяне на въоръжената конфронтация на арабско-израелския конфликт на територията на трета страна,

в случая, България, заяви полковник Миланов. При оценка на рисковете, произтичащи от района на Близкия Изток, следва да се отчита и ролята на Иран като държава с влияние извън собствената й територия. Някои от потенциалните засега рискове и заплахи за сигурността на държавите от Югоизточна Европа произтичат от кризата в Сирия. Установено е без съмнение, че в ислямистките структури, участващи активно във въоръжени действия срещу режима в Сирия, има много чужди елементи, между които и такива от региона на Балканите и по-конкретно от Босна и Херцеговина, Косово, Република Македония, Албания, Сърбия.

Тези елементи могат да генерират рискове за сигурността на съответните държави от Югоизточна Европа след завръщането им в тях, добави той.

През последните години тенденциите на стабилизиране на страните от Западните Балкани и опитите за нормализиране на отношенията в Югоизточна Европа продължават. В същото време съществуват редица фактори от регионален характер, които имат дестабилизиращ ефект.

Характерни за някои държави от региона и конкретно за Западните Балкани са политическата и икономическата нестабилност, националистическите тенденции и реториката, проявата на сепаратизъм. От значение за тенденциите в обстановката в Югоизточна Европа са асиметричните рискове и заплахи, а именно завишената активност на организираната престъпност, бежанският натиск и нелегалната миграция, каза още той по време на конференцията.

На базата на наличните в НРС данни може да се очаква, че съществуващите понастоящем тенденции за сигурността в Югоизточна Европа ще се съхранят в голяма степен и през следващата година. Реалните и потенциалните рискове за сигурността на отделните държави в Югоизточна Европа ще продължат в основната си част да съществуват. Не е изключено при определени условия и по различни причини някои от тях, основно свързани с тероризма, дори да нараснат.