Сирийската криза: Обама и грешките на Буш

Д есет години след решението на Джордж Буш-младши да нахлуе в Ирак без мандат от Съвета за сигурност, Барак Обама се готви да нападне Сирия, управлявана от Башар Асад, без да сезира ООН - но твърди, че ситуацията е различна. 

Всяка операция в Сирия без съгласието на Съвета

ще трябва да се води от "коалиция на желаещите" като онази, която свали Саддам Хюсеин, коментира агенция Франс прес.  

Русия - основният съюзник на Дамаск, не пропусна да изтъкне приликата. 

Москва напомни, че нахлуването през 2003 г. бе мотивирано с неверни данни, според които Багдад разполагал с оръжия за масово поразяване - а днес американци и европейци все по-открито твърдят, че миналата седмица сирийската армия е предприела масирана химическа атака срещу предградие на Дамаск. 

Съответно държавният секретар Джон Кери, критикувал навремето Буш, че "бързал" да тръгне на война в Ирак, нарече "морално безсрамие" предполагаемото обгазяване на граждани с отровни вещества. 

Този път нещата наистина са различни,

уверява Ричард Гауан от Нюйоркския университет. 

Само твърд радетел на теорията на конспирациите би заявил, че Обама е искал да се стигне дотук, през 2003 г. обаче администрацията на Буш явно имаше желание да завладее Ирак, добавя той. 

Германия и Франция тогава бяха против операцията, а Лондон подкрепи Джордж Буш. 

Този път основните европейски сили са на едно мнение и френският президент Франсоа Оланд споменава "отговорността да се закриля мирното население". 

Да изстреляш няколко крилати ракети обаче е по-лесно, отколкото да стигнеш до споразумение в Съвета за сигурност, за да сложиш край на един конфликт, взел над 100 000 жертви от март 2011 г. насам. 

Русия и Китай вече три пъти налагаха вето на резолюции,

предложени от Запада с цел да се упражни натиск върху Башар Асад. 

В търсене на баланс Москва и Пекин със сигурност ще осъдят всяка военна акция, но Вашингтон е убеден, че е морално оправдано да се действа срещу Дамаск, и досегашната резервираност на Обама вероятно ще говори в негова подкрепа, казва Гауан. 

Съветът за сигурност не може да бъде единствен гарант за това кое е законно и кое - справедливо, смята Ричард Хаас, председател на Съвета за международни отношения и бивш американски дипломат. 

Това би означавало да позволим на страна като Русия да се разпорежда с международните закони, а в по-широк план и с международните отношения, казва Хаас и добавя, че САЩ не бива да допускат това. 

По думите му Вашингтон "търси баланс" - военната операция трябва да е достатъчно силна, "за да наложи схващането, че наистина има червени линии, които не трябва да се прекрачват", но не твърде мощна или прекомерно дълготрайна, "за да не нареди и САЩ сред участниците в гражданската война". 

Също както се опряха на НАТО и заобиколиха ООН, за да бомбардират Сърбия през 1999 г.,

САЩ и съюзниците им биха могли според Хаас отново "да приложат един вид многостранен подход", избирайки за опора НАТО или арабските страни, враждебни на Башар Асад. 

В крайна сметка десетки държави може да сформират "коалиция на желаещите", прогнозира той. Някои страни обаче остават предпазливи. Според шведския външен министър Карл Билд е необходим опит да се издейства мандат от Съвета за сигурност и е "важно" инспекторите на ООН, действащи в Сирия, да получат възможност да съобщят своите изводи. 

Преди да започнем операция, искам да видя категорично доказателство - в една или друга форма, че са били използвани химически оръжия, обяснява посланик, изпратен в ООН от държава съюзничка на САЩ. 

А Ричард Гауан предупреждава, че Обама "ще забележи бързо спадане на международната подкрепа за американска военна операция, ако премине от ограничена наказателна акция, свързана с химическите оръжия, към опит за сваляне на режима".