М. Димитров: Сделките в КТБ трябва да бъдат разследвани

М ного е важно да се проведе международно разследване за сделките, които са правени в КТБ, някои от тези сделки трябва да бъдат преразгледани, за да бъде защитен интересът на държавата.

Това коментира пред журналисти Мартин Димитров от Реформаторския блок след закритото заседание на временната парламентарна бюджетна комисия, на която беше изслушан финансовият министър Румен Порожанов във връзка с КТБ.

По думите на Димитров трябва да има разследване до дупка за нещата, които са правени в КТБ.

Румен Гечев от БСП заяви, че държавата трябва да пази интереса си в случая с КТБ. Според него от информации от лятото досега става ясно, че е било злоупотребявано с парите на вложителите в банката.

Петър Чобанов от ДПС каза, че КТБ никога не е искала ликвидна подкрепа, а от оценката за банката в момента става ясно, че тя има проблем с платежоспособността си и в такъв случай не може да има държавна подкрепа.

Чобанов припомни, че в началото е било предложено да се раздели КТБ на добра и лоша банка и това е можело да помогне, но предложението не е било прието.

При всички случаи ще има увеличение на цената на дълга за България, прогнозира Чобанов. Той отбеляза, че засега отсъствието на КТБ от банковата система не се е отразило отрицателно на останалите банки.

Многократно са намалели депозитите на държавни предприятие в КТБ, а депозитите на общините са защитени с ДЦК. За държавните предприятия, които имат средства в КТБ, би могла държавата да поиска да окаже помощ, според Чобанов. Много по-трудно може да се окаже подкрепа на частните фирми с вложения в КТБ, добави той.

С отнемането на лиценза на КТБ БНБ прехвърли топката от своята градинка на държавата и правителството, каза Менда Стоянова, председател на временна комисия по бюджет и финанси,

предаде БГНЕС. На изслушването си в бюджетната комисия Румен Порожанов изразил, по думите на Стоянова, "разочарование от взаимодействието си с БНБ през месеците, в които нямаше НС и в които там имаше специален надзор".

"Искам ясно и категорично да кажа, че гарантираните депозити са гарантирани от държавата, а не от фонда, така е по закон и всеки един такъв депозит ще бъде изплатен, защото държавата стои зад него. Фондът за гарантиране на влоговете е само инструмент на държавата", каза Стоянова. Тя обясни, че тогава, когато този инструмент не е достатъчен, държавата влиза в своите функции.

"За мен няма основание който и да било да се притеснява от това, че гарантирани депозити няма да бъдат изплатени", заяви Стоянова. Тя посочи, че има няколко начина, по които може да се попълни необходимата сума за изплащане на гарантираните депозити.

"Нееднократно е ставало дума, че във фонда има около 2,1 млрд. лв., т.е. разликата от 1,5 – 1,6 млрд. лв. ще бъде осигурена допълнително от държавата. Механизмите могат да бъдат различни, но при всички случаи това е държавата", подчерта председателката на временната финансова комисия в НС.

Менда Стоянова обясни, че във фискалния резерв има пари, така че дори да не се направи актуализация на бюджета и се наберат по определен начин тези средства, могат временно да се използват парите във фискалния резерв

"Те трябва много бързо - до края на годината, да бъдат възстановени, защото всички вие знаете, че те са толкова там, защото месец януари имаме голям падеж", подчерта тя. Стоянова е категорична, че ще се спази срока по закон и вложителите трябва да бъдат спокойни.

От утре или в други ден вече няма да има служебно правителство и чисто формално ще трябва новото правителство да внесе актуализацията на бюджета и тогава ще я гледаме ускорено, заяви председателката на временната комисия.

Колкото до това дали ще бъдат разгледани промени в закона за гарантиране на вземания, така че хората да могат от различни банки да получават тези пари, Менда Стоянова каза, че сегашният текст в закона казва, че парите, които гарантираните вложители ще получават, ще стават по определена от УС на фонда банка, в единствено число. Това, което е разработил като правила и наредба фондът, гарантира изплащането през много банки, за да може да се разпилее потокът от хора и да могат бързо да стигнат до сметките и средствата си.

"Ще преценим дали е необходимо множествено число на думата банка да се запише в закона", каза тя.

Според Стоянова би било добре всеки един от гарантираните вложители да има право да избере сам в коя банка да получи парите си, още повече, че голяма част от тях имат вече сметки в други банки и биха могли да поискат да им бъдат преведени парите по тях. Според нея обаче това сигурно няма да се случи, защото няма време за нова организация в тази посока.

Менда Стоянова посочи, че предприятията и фирмите, които имат разплащателни сметки, средства, обезпечения и т. н. в КТБ ще понесат определени загуби и няма начин това да не рефлектира не само върху техните работници, а върху икономиката като цяло.

Засега няма анализ колко ще струва на икономиката отнемането на лиценза. Тя каза, че при всички случаи още следващата година ще има отрицателен за икономиката ефект, но не очаква отрицателен ефект за цялата банкова система. "Смятам, че случаят КТБ е относително изолиран. Освен имиджов и въпрос на доверие, едва ли други отрицателни ефекти от отнемането на лиценза пряко ще има", заяви тя по този повод.