Калин Христов: Акционерите не са предложили план за КТБ

Д о момента акционерите на КТБ не са изпратили в БНБ план за ликвидна подкрепа на банката.

Това каза в интервю за в. "Стандарт" подуправителят на централната банка Калин Христов.

Той коментира писмото от ЕК за началото на наказателната процедура заради неправилно транспониране на директивата за гарантиране на депозитите. От Брюксел настояват българските власти незабавно да дадат на вложителите в КТБ достъп до средствата им.

Правилата за държавна помощ изрично изискват банката, която получава ликвидност от държавата, да е доказано платежоспособна и да няма капиталов недостиг, обясни Христов.

"При невъзможност да се представи ясна оценка на капиталовата адекватност на банката, която да е основа за одобряване на държавна помощ от ЕК, останаха две възможности:

Първо, след събиране на липсващите документи, да се изготви пълна и достоверна оценка на качеството на активите на банката, което да е основата за решение за възможностите за оздравяване на банката.

Втората възможност бе на база на вече извършеният през юли кратък преглед, да се вземе само онази част от портфейла, за която можеше да бъде дадена безспорна оценка и с нея да се създаде нова здрава банка (в случая можеше да се използва и банка "Виктория", която е 100% собственост на КТБ). Съответно, тази част от портфейла, за която не можеше да се даде оценка, щеше да остане в баланса на КТБ и за нея да се направи нова пълна оценка. А всички загуби, произтичащи от тази част от портфейла, трябваше да бъдат поети от акционерите на банката", обясни подуправителят на БНБ.

Този план за преструктуриране на банката щеше да получи одобрение от ЕК (именно такъв подход бе одобрен от ЕК три седмици по-късно за португалската банка "Ешпирито Санто"), посочи Калин Христов.

По думите му обаче за да се приложи този план, е трябвало да се вземат политически решения.

Първата причина за това е, че в съществуващото българско законодателство нямаме разпоредби, които да позволяват разделянето на една банка на "добра" и "лоша" част, обясни той.

"Второ, правилата за държавна помощ в ЕС дават възможност на държавите сами да преценят как да третират негарантираните депозити и задълженията към другите кредитори. Тъй като това решение води след себе си фискални разходи, за него е необходимо политическо решение. Оказа се, че през юли не бе възможно да бъде постигнато такова решение", казва още подуправителят на БНБ.