З а да върнем доверието в банковата и финансовата система, първо трябва да имаме доверие в държавата, каза Владислав Горанов, министър на финансите, по време на Деветата среща на бизнеса с правителството.
Уроците от банковата криза през лятото са прочетени от всички и със сигурност финансовата система е стабилна или поне хората смятат така. Само 2% от средствата от гарантираните влогов в Корпоративна търговска банка напуснаха в брой финансовата система, другите пари останаха в банките, припомни Горанов.
Идеята, че парите обичат тишината, не трябва да прикрива неудачите на финансовите системи, смята той.
"Решението за относителна независимост на регулаторите показва слабости. Би било полезно да има колективно вземане на решение, за да сме сигурни, че "ядреното куфарче" няма да е само в ръцете на един човек", заяви министър Горанов.
Затова като законодателно решение е възможно да се променят отговорностите в банковата и финансовата система на страната, добави той.
Проблемът с КТБ не е чисто банков казус, неслучайно по него работи прокуратурата. Той се появи заради недостатъчно силна държава, която беше оставена няколко месеца само да наблюдава, без възможност да реши този казус, каза Горанов.
Оказа се, че икономически сме по-силни, отколкото изглеждаше отстрани, допълни той.
"Всичко, което ще се случи оттук нататък е за добро и пазарите връщат доверието си. Правителството продаде вчера шестмесечни ДЦК на лихва 0,16%", подчерта той.
България ще влезе в еврозоната и в Шенген едва когато се научим сами да си управляваме държавата, смята финансовият министър
"Най-естествено е да говорим за влизане в eврозоната, защото мястото ни е там. Членството ни в ЕС се осъществява на три етапа - през 2007 г. минахме първото стъпало. Следващите две - влизането ни в Шенген и в eврозоната ще бъдат преодолени, когато се научим сами да управляваме държавата си вместо да каним чужди експерти и агенции да ни решават проблемите", каза Горанов.
Оптимист съм, че тази година ще е по-добра от предходната най-малкото заради политическата стабилност и, когато има такава стабилност, човек харчи не колкото ще изкара днес, а колкото ще изкара утре, добави Горанов.
"Няма гаранция, че пенсионният модел ще гарантира по-високи и устойчиви пенсии.
Когато няма такава гаранция, най-доброто решение е да има конкуренция и право на избор. Окончателни решения не са взети, дебатът продължава, но нека тези, които смятат, че могат да управляват парите на хората по-добре, да го показват всеки ден. При една слаба държава и слаб капиталов пазар ние трябва да сме уверени, че в бъдеще няма да плащаме пенсиите през данъците", подчерта финансовият министър.
"Дебатът за бюджетното преразпределение също тече. Има големи резерви в събираемостта на приходите и едва след като те се изчерпят, можем да променяме данъци и осигуровки", заяви Горанов.
"През последните десет години направихме данъчната политика заложник на икономическата политика. Смятаме, че моделът на данъчната политика е добър и ако има структурни причини за неговото преразглеждане, те трябваше да се случат в момента на криза. Сега няма преки поводи да се бърза за преразглеждане на модела", посочи Горанов.
Министърът съобщи още, че приходните администрации ще използват ресурсите си за да "поощряват добрите и да наказват лошите". Те няма да бъдат репресивен орган за тези, които са честни към държавата, подчерта Горанов. Той съобщи и че 2014 г. е завършила с много малко невъзстановен на фирмите данъчен кредит - под 100 млн.лв. при 236 млн.лв. година по-рано.
