М ного трябва да се внимава с отпадането на банковата тайна, защото това може да осветли и коректни вложители и да ги напарви потенциален обект на атаки.
Това коментира пред журналисти председателят на УС на Асоциацията на банките в България Петър Андронов. Той взе участие във форум, посветен на финансовите иновации.
В отговор на въпрос какво е мнението му за промените в Закона за кредитните институции, които предвиждат отпадане на банковата тайна за банки в несъстоятелност, Андронов каза, че е разбираема идеята на народните представители да осветлят нерегламентираното предоставяне на кредитни и спестовни услуги. Само че банковата тайна има предназначение да опази добросъвестните вложители от криминални посегателства върху тяхното имущество, посочи Андронов.
Според Андронов по-добре би било да се ограничи периметърът на това осветляване само за политически лица или лица, които са имали някакво въздействие върху работата на банковата институция
Не всички вложител в КТБ са недобросъвестни, не всички вложители са имали някакви отношения със собствениците или с мениджмънта на банката, добави той.
Андронов прогнозира разгорещени дебати в парламента при приемането на европейаската директива за преструктуриране на кредитните институции. Той каза, че с нея се въвеждат много нови и сложни регулации, които все още не е ясно как ще повлияят на банковия сектор и дали ще сработят за противодействие на бъдещи кризи.
Асоциацията няма фаворит за гуверньор на БНБ, всеки от издигнатите досега кандидати за управител на БНБ има своите качества, които заслужават уважение, коментира председателят на асоциацията.
Андронов коментира и разпространението на интернет банкирането у нас и отбеляза, че при големите корпорации то обхваща 100 процента от разплащанията им, а средните и малките предприятия бързо приближават тези стойности и вече около 74 - 80 процента от плащанията им минават през интернет банкиране.
При гражданите този процент все още е много нисък - между 15 и 30 процента, при някои банки достига до 45 процента, но за това според Андронов има логично обяснение - плащанията на граждани не са редовни, както при предприятията, и затова при тях не е толкова силна нуждата от автоматизация на тази услуга.
