Т е дезинфекцират зоните с най-голямо разпространение на коронавируса, събират заразени прибори, перат хиляди чаршафи и медицински престилки. Хиляди невидими служители, заети с почистването, рискуват живота си в мексиканските болници, пишат от Франс прес, цитирани от БТА.
Ето свидетелствата на трима от тези оставащи в сянка работници, които са силно изложени на епидемията.
Без страх
23-годишната Ерика Рамирес е военнослужеща. Натоварена е с почистването на интензивното отделение във военна болница в южната част на столицата Мексико, която лекува пациенти с Ковид-19. Тя също трябва да изхвърля заразени отпадъци като спринцовки и марли и да дезинфекцира определени части от помещенията. По тази причина по цял ден тя е облечена в защитен комбинезон, подобен на тези на медиците.
СЗО: Този вирус е брутален, но няма мозък
"Всички ние сме много важни, ние сме екип. Ако почистването, дезинфекцирането и хигиенизирането са добре изпълнени, всичко е наред", обяснява Ерика Рамирес за АФП с отсечен и твърд глас, присъщи на един военен. Въпреки повишения риск от заразяване, младата жена под пагон уверява, че върши работата си без страх, макар в началото на епидемията да е живяла в несигурност.
"Непознатото винаги е загадка. Но не се страхувам. Много сме говорили за всичко това", казва тя. Младата жена признава, че заради работния си график, който я ангажира изцяло, е пропуснала рождените дни на своите дъщери, но смята, че спешният проблем е на първо място. "Пропускането на семейно тържество със сигурност е нещо тъжно, но работата, която вършим, е най-важна", добавя тя.
Какви са рисковете за сърцето след заразяване с COVID-19?
"Ние сме на първа линия"
С маска, пластмасови очила, предпазна престилка и ръкавици, 53-годишният Родолфо Диас дезинфекцира и пере, заедно с двама свои колеги, чаршафите и престилките, използвани от пациентите с новия коронавирус.
Тримата отговарят за изпирането на около 10 000 облекла дневно в помещенията на Мексиканския институт за социална сигурност (МИСС) - едно от основните здравни заведения в страната.
"От началото на пандемията работим много повече. Преди това имаше малко облекла за дезинфекциране", обяснява Диас, който сортира купчините мръсни одеала.
Макар да признават, че страхът не си е отишъл, всеки в тази пералня се опитва да си върши работата при спазване на пълна безопасност. "Опитваме се да се предпазваме всеки ден с всичко налично. Притесняваме се, но обичаме работата си", казва той.
COVID-19: Шест месеца по-късно - равносметката
Правозащитната организация "Амнести интернешънъл" в неотдавнашен свой доклад твърди, че служителите, заети с почистването на мексиканските болници, "са особено уязвими" за заразата. Въпреки че няма данни за въздействието на епидемията върху тази професионална общност, трагичната статистика за медиците не оставя място за съмнение: 1320 починали и близо 100 000 потвърдени случая на заразяване в края на август, според данни на правителството.
Диас е наясно, че усилията му често остават незабелязани, но за него най-важното е да изпраща чисти облекла в болниците. "Ние като държавни служители и като работещи в здравеопазването, сме на първа линия и трябва да помагаме на хората", казва в заключение той.
Хванати неподготвени
Откакто се разрази здравната криза, 40-годишната Идалия Диас, помощничка по почистването, констатира, че количеството отпадъци не спира да се увеличава.
"Има все повече консумативи за еднократна употреба, хирургически маски и престилки", обяснява тази жена, чиято работа се състои в поддържане на помещенията за пране в МИСС безупречно чисти. "Плащат ми, за да върша тази работа, и го правя, доколкото ми е по силите", уверява тя.
Тръмп е знаел истината за COVID-19 още през февруари
Епидемията хвана страната неподготвена. Наскоро правителството призна, че има недостиг от 240 000 души медицински персонал. В ход е масово наемане на хора, за да се компенсира тази липса, която се усеща остро в болниците. Страната с 128 милиона жители е четвъртата най-засегната от коронавируса в света, с над 71 000 починали и 676 000 заразени.
Смъртността на 100 000 жители я нарежда на 14-о място в глобален мащаб.
Диас, която още не е на щатна длъжност в института, знае, че нейната работа е важна за това колегите ѝ да могат да работят и да изпращат чисти облекла до здравните центрове, които се борят с болестта. "Имаме нужда от чисто място за работа, което дава добър имидж на института", казва тя.
