Сдържаното поведение на оцелелите от земетресението и вълните цунами в Япония предизвика възхищение в чужбина, но психолозите предупреждават, че зад това видимо спокойствие може да се крият множество травми.
"Изгубих баща си, кучето си, колата си, всичките си спестявания. Всичко изгубих. Но всички са в същото положение. Ако плача, всички също ще заплачат, затова трябва да се сдържам", признава 45-годишната Кеничи Ендо, намираща се в центъра за бежанци в Онагава, затваряйки очи и стискайки юмруци.
Ужасна трагедия се стовари на 11 март. Североизточна Япония бе разтърсена от земетресение с магнитуд 9 и залята от гигантски вълни цунами, които причиниха смъртта или изчезването на близо 28 хил. души.
Пет седмици след катастрофата десетки хиляди евакуирани продължават да живеят във временни центрове за настаняване, споделяйки ограничено пространство с десетки, дори стотици други оцелели.
В това неприятно съжителство
емоциите са контролирани и се проявяват само в неочаквани моменти:
сълза потича от очите на бежанец по време на обяд, когато слуша музика или спи.
Нежеланието на мнозина оцелели да споделят тъгата си тревожи лекарите, според които това блокиране рискува да предизвика депресии.
"Ако те не получат подходяща психологична помощ,
може да пострадат от посттравматичен стрес",
предупреждава Рицуко Нишимае, психолог от "Лекари без граница" в Минамисанрику, в сърцето на опустошената зона.
Дълго време игнорирана в Япония, депресията е лекувана системно едва след 2000 г. в големите градове, където 900 хил. пациенти се подлагат на лечение всяка година от, както срамежливо я наричат, "душевна болест".
Но в опустошените земеделски райони тази тема продължава да е табу.
"Когато кажете "психиатрия" хората се притесняват.
Вместо да се представям като психолог, казвам, че съм доктор", обяснява Наоки Хаяши, които помага на евакуирани от Рикузентаката.
В центъра на Онагава малцина бежанци дръзнаха да се срещнат с професионалисти, които все пак успяха да пригодят кабинет за консултации, приличащ на класическа закусвалня, за да накарат пациентите да се чувстват спокойно.
"Японците не обичат да говорят за себе си и за проблемите си на непознати хора. Предпочитам да споделям с приятелите или семейството си", подчертава 57-годишната Кейко Кацумата. "Един лекар няма да разреши проблемите ми. Преживял съм войната, видял съм какво ли не", твърди от своя страна 77-годишната Тошико Савамура, която смята, че младите поколения са "по-слаби".
Междувременно компанията оператор на авариралата японска АЕЦ "Фукушима-1", поредното бедствие, сполетяло Япония след 11 март, обяви, че е използвала два
американски робота, за да провери зданията,
в които са разположени авариралите реактори.
Въз основа на направените от роботите измервания било установено, че спасителните екипи ще могат да работят във вътрешността на зданията само за много кратко време. Въпреки това всички операции по окончателното изключване на двата най-силно повредени реактора - първи и трети - ще бъдат приключени до девет месеца.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!