П реди всяко голямо футболно състезание, световните медии правят какви ли не класации и нареждат идеалните си единадесеторки. Обикновено това се случва след края на голямото първенство, когато всичко е ясно.
Джанлуиджи Буфон – В последните години Мануел Нойер започна да го достига, но на германеца му липсва единствено едно – постоянната класа и ниво, които Джиджи демонстрира вече 20 години. Това ще е последният му шанс да спечели европейската титла и със сигурност великан като него ще даде всичко от себе си, за да триумфира с нея. Нека си признаем, футболист като Буфон заслужава именно това заради всичко, което е дал на играта досега.
Златан Ибрахимович – Последният голям форум на шведската звезда, който сам се определя като легенда. Ибра е спечелил първенствата на Италия, Испания, Франция и Холандия, но това, което със сигурност му липсва най-много е, триумф с националния отбор на „тре крунур“. Триумф във Франция е малко вероятен, но това не означава, че няма да видим поредните гениални изпълнения от вече бившия играч на ПСЖ. Все пак той за последно ще се появи на такъв форум, а познавайки Ибрахимович, със сигурност ще направи нещо, за да бъде запомнен. Предстои да разберем какво ще бъде то и никоя вероятност не трябва да се изключва.
Кристиано Роналдо – Може би най-голямата звезда, която ще участва на това Европейско първенство. Спечелилият всичко на клубно ниво Роналдо се впуска към единственото, което му липсва в богатата визитка – отличие с Португалия. Със сигурност най-голямото му съжаление е, че няма да може да разчита до себе си на такива звезди, каквито са в Реал Мадрид, но и в този състав на „мореплавателите“ има достатъчно качество. Въпросът е дали то и многото голове, които Роналдо ще отбележи, ще са достатъчни за краен успех. Ако нещо е сигурно, то е, че звездата на Португалия ще търси гола като хрътка във всеки мач.
Роберт Левандовски – Националният герой на Полша. Огромна част за нападателя на Байерн, но може да се окаже и много тежко бреме. Погледите на всички в родината на Лева са насочени към него за добро представяне на Евро 2016, а и няма как да е иначе, след като той не спира да пронизва мрежите с екипа на Байерн. Цяла Полша чака голове от него и минимум участие на осминафинал, което си е постижима цел. С нападател като него не би трябвало да бъде особено трудно.
Кевин де Брюин – Едно не може да се отрече на отбора на Белгия - „червените дяволи“ са отбор, в който талантът изобилства. Може би скритият, а дори не чак толкова скрит, фаворит за титлата. Марк Вилмотс е събрал безобразно голямо количество качествени играчи и за разлика от Световното преди две години, тук участие само на четвъртфинал едва ли би се приело толкова добре от феновете. Особено като имаш един от най-скъпите играчи в света в момента като Кевин де Брюин. От новата звезда на Манчестър Сити се очаква да изработва и бележи голове, да създава опасност пред вратата на противника и да е острието, което да оправдае цената си от 75 млн. евро. Терените във Франция са идеалното място за това.
Томас Мюлер – Една от може би най-подценяваните огромни звезди на световния футбол. Поради някаква причина той остава сякаш леко в сянка преди големите първенства, за да изригне точно по време на провеждането им. Определян от мнозина като „бъдещия най-добър реализатор на Световни първенства“, сега е времето за Мюлер да покаже какво може и на европейската сцена. Качествата и нюхът са му безспорни, а на практика той е оръдието, което може да донесе на Бундестима чаканата вече 20 години европейска титла. Нападателят на Байерн е играч за ключовите моменти и със сигурност, когато стане напечено, ще поеме инициативата. В прекрасна форма е и трябва да го покаже във Франция.
Серхио Рамос – Стълбът в испанската отбрана. Колко е важен Серхио Рамос за състава на Испания си личи от това, че само на 30 години той вече има 131 мача за родината си. Тоест, независимо за какво първенство, квалификации и дори контроли става въпрос, той със сигурност е първият човек с повиквателна. За пореден път „ла фурия“ изобилства от качество в халфовата линия и е непредвидима в атака. Но стабилността и сигурността в този отбор ще зависят от най-опитния бранител в селекцията на Висенте дел Боске. Ако вратарят зад него се нарича Давид де Хеа, Испания се очертава да е трудно превземаема крепост.
Гарет Бейл – Не най-голямата, а може би единствената надежда на Уелс. „Драконите“ не са най-големите фаворити, дори напротив. Самото им участие по терените във Франция е огромно постижение, а ако не беше Бейл, то щеше да е само мечта. Но звездата на Реал Мадрид със сигурност има по-големи амбиции от това, само да потича за здраве в три мача от груповата фаза, като особено сладко е предизвикателството в мача с Англия от групите. Най-скъпият футболист в света има подкрепата не само на сънародниците си, но и на целия отбор зад себе си, така че от него ще се очаква да поведе Уелс напред. В случая предимство е, че дори да не се класират за следващата фаза, ако „драконите“ победят Англия, ще бъдат приети като национални герои у дома. Начело с Бейл.
Пол Погба – Франция най-много обича големите първенства на родна почва. „Петлите“ са прегръщали световни и европейски титли у дома и със сигурност ще искат да го направят за пореден път пред претъпканите трибуни на „Стад дьо Франс“ в началото на юли. А човекът, който ще трябва да ги поведе към това, се нарича Пол Погба. Звездата на Ювентус не показва едно ниво в последните години... а го увеличава постоянно. Той се превърна в един от най-добрите европейски халфове и в момента се намира може би в най-големия си разцвет. Оценяван на „минимум 100 млн. евро“, той не просто трябва да докаже стойността си на домашния форум, но и трябва да я увеличи, за да потопи в екстаз домакинската публика, която очаква точно това от него. Да, французите тръгват с голяма кошница и Погба е призован да е основният ѝ „пълнител“.
Иван Ракитич – Моторът на Хърватия. Пасна като дялан камък в Барселона и сега, заедно с Лука Модрич, е призван да изведе най-качествения бакански отбор на този шампионат до нови висоти. Хърватите може би са леко подценявани от анализаторите, но с играч като Ракитич в състава, това е кощунство. От него се очакват действия с компютърна точност в средата на терена, а ако през кампанията с екипа на каталунците той доказа нещо, това е, че подобни действия не са му никак трудни. Остава да го демонстрира и във Франция.
Уейн Рууни – Как само лети времето. Доскоро Уейн Рууни беше винаги един от най-младите играчи в състава на Англия, докато сега ще пътува за Франция като втория най-възрастният избраник на Рой Ходжсън. Макар и само на 30 години, Рууни е опитен ветеран от три Световни и две Европейски първенства. Мястото му в атаката вече изстива заради напористи попълнения като Хари Кейн и Джейми Варди, но капитанът на Англия се е доказал като мултифункционален и поливалентен играч, който може да оперира и от по-задни позиции. Такава ще е ролята му и във Франция, а винаги от него може да се очаква да се разпише, когато е на терена. Неговите 51 гола с екипа на родината го доказват.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!