О нзи ден се появи информация, че Съдът на Европейския съюз (СЕС) се е произнесъл с решение по въпроса дали Великобритания може да оттегли едностранно своята нота по член 50, с която беше задействана процедурата за напускане на ЕС. Запитването отправиха миналата година група шотландски депутати, въпреки че правителството в Лондон тогава заяви, че обсъждането на такъв въпрос е безсмислено, защото Брекзит със сигурност ще се състои. Точно сега обаче, в решителните последни седмици и месеци преди излизането, когато няма още ратифицирано споразумение и правителството на Тереза Мей виси на косъм, този въпрос няма как да бъде пренебрегнат.
Може ли Великобритания да се откаже от Брекзит и да остане в ЕС без да иска съгласието на останалите членки?
Ние бяхме подготвени за отговора предварително, когато още миналата седмица излезе становището на генералния адвокат (той е член на съдийската колегия, който не участва във вземането на решения, а само дава правно мнение по необикновени дела), в което се казваше, че Великобритания може да обърне процедурата едностранно. Или поне така гласеше прессъобщението. Сякаш нарочно, прессъобщението беше пуснато сутринта, за да гръмне най-напред новината и чак два часа по-късно бе публикуван текстът на становището, в който се намират по-интересните подробности.
Най-любопитни са параграфите 32-57 и 153, където най-общо се казва, че член 50 предполага възможността процедурата по него да бъде оттеглена едностранно от напускащата страна, но известието подлежи на съдебен контрол от самия Съд на ЕС - той трябва да прецени дали няма злоупотреба.
Решението на Съда от онзи ден почти изцяло следва правната логика на генералния адвокат. В този смисъл, новината която се разпространи е много подвеждаща, защото ако оттеглянето зависи от съдебния контрол на СЕС, то не може да се нарече едностранно. Съдът създава ново право въз основа на казуса, защото разбира се, в Договорите за ЕС нищо такова не пише. Очакваше се, че в интерес на стриктното тълкуване и интереса на самия Съюз, СЕС по-скоро ще отсъди против възможността за оттегляне, тъй като подобен прецедент би дал вратичка на други държави да блъфират, че ще напуснат, за да си договорят по-добри условия на членство и в последния момент да си оттеглят процедурата по член 50.
Съдът обаче се е погрижил за това; просто вместо да провери за злоупотреба, както съветва генералният адвокат, в параграфите 73-75 се казва, че Съдът трябва да се произнесе дали решението на страната-членка е “недвусмислено и безусловно”, което в общи линии не е много по-различно, защото финалното решение отново е в ръцете на съдиите. По този начин те предварително си присвояват суверенното право да решават в такива изключителни ситуации, може ли една държава да се откаже от излизането или не. По презумпция досега това право се намираше в Съвета на ЕС, т.е. в политическия орган, представляващ страните-членки.
В заключение: Решението на СЕС от 10 декември не само не дава реална възможност на Великобритания да обърне сама процедурата; то също така създава ново съюзно право, което изземва политическа власт от Съвета и я дава на Съда. Последствията от него ще имат влияние върху всички нас занапред, независимо какво се случи с Брекзит.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
