В утрото на 23 юни 2016 година реших да наруша моя ежедневен ритуал да следя неотлъчно новинарския поток - ритуал, който иначе изпълнявам с упоритостта на наркоман. Така отидох на работа в блажено неведение за онова, което се беше случило.
Бях приготвил два коментара за публикуване. Единият – в случай на крайно невероятния сценарий, че британците са избрали да напуснат Европейския съюз, а другият за, както смятах тогава, напълно сигурното ни оставане в общността.
По принцип избягвам крайностите и не обичам лекомислено да използвам думи от сорта на "шок", но действително изпаднах точно в такова състояние, когато влязох в редакцията и научих новината за изхода от британския референдум. Германските ми колеги после ми казваха, че съм изглеждал така, сякаш съм видял призрак.
Оттогава изминаха три и половина години, в които призракът на Брекзита придоби съвсем реални очертания. Дълго време продължавах да тая наивната надежда, че страната ще се осъзнае и ще премисли решението си. Докато мои приятели и колеги кандидатстваха за германско гражданство, аз отлагах решението си до последния момент.
Това пише в текст за "Дойче веле" Робърт Мъдж.
ЕП ратифицира сделката за Brexit (Видео)
Империята отвръща на удара
Аз, естествено, признавам резултата от едно демократично гласуване, но все още отказвам да приема начина, по който стигнахме дотук - това си беше заговор, изтъкан от недоразумения, лъжи и дезинформации.
Мнозина допуснаха да бъдат омаяни от егоцентрици като Дейвид Камерън или Борис Джонсън, които проправиха пътя за Брекзита. Мнозина в страната явно изпитват носталгия по една отдавна съществувала империя. Твърдението, че нация, която едно време е държала в подчинение огромна колониална империя, сега трябвало да се освободи от оковите на Европейския съюз, е направо налудничаво. Всички европейски правила и регулации, които сега са толкова презирани от управляващите в Лондон, са в една или друга степен създадени и от самите британски представители. А когато някое общо решение не им допадаше, те чисто и просто прокарваха някакво изключение. За никоя друга европейска страна не са били правени толкова много отстъпки и изключения.
Великобритания напуска ЕС, какво предстои
Европейският съюз не е съвършен. Но е чисто безумие да се вярва, че когато остане сама, Великобритания ще успее да сключи по-добри сделки със страните-членки на ЕС и с останалите глобални играчи. Досега Великобритания е подписала подобни договори само с държави от сорта на Лихтенщайн, Фарьорските острови, Грузия и Ливан. Не бих искал това да се тълкува като липса на уважение към тези страни, но те все пак няма как да бъдат причислени към големите икономически субекти. В Лондон обаче явно все още смятат, че повод за паника няма. Министърът на търговията Лиъм Фокс обяви, че имал готов списък с 40 сделки, които щели да бъдат подписани на секундата, в която Брекзитът стане факт. Но къде го този мистериозен списък?
Пък и колко ли привлекателна за външни инвеститори може да бъде държава, чиито основни индустрии и услуги направо агонизират в резултат от Брекзита? Не е трудно да се разбере защо водещи автомобилостроители закриват фабриките си на Острова и ги прехвърлят в континентална Европа, а големите финансови играчи се изнасят към Париж и Амстердам. Да не говорим какво изтичане на мозъци ще настъпи, след като европейските граждани, които работеха в сферата на науката и образованието, си опаковат куфарите и напуснат.
По-високи сметки, несигурност... Задава ли се електрически шок след Brexit
In vino veritas?
Но, не се плашете, има надежда. Министърът на Брекзита Стив Баркли - един от онези членове на правителството, чийто живот явно преминава в някаква паралелна реалност, наскоро забеляза, че 99% от виното, консумирано в Обединеното кралство, е вносно. Когато Великобритания напуснела ЕС, този "основен сектор" щял направо да процъфти. Наистина го каза, не си съчинявам! Но дали Баркли и за секунда се е замислял защо се внася толкова много вино? А откога британското винопроизводство се смята за "основен сектор"?
И това далеч не е всичко. Британската евродепутатка и привърженичка на Брекзита Джун Мъмъри наскоро се оплака в Туитър, че след като напусне ЕС, Великобритания вече няма да има свои представители в Брюксел, които да участват в определянето на риболовната политика. Какво прозрение само! Дано Борис Джонсън да е запазил няколко херинги в камерата за дълбоко замразяване…
След Брекзита Великобритания ще бъде едно пречупено и разединено кралство. Географски тя винаги е била отделена от континентална Европа. Тази дистанция сега ще се усеща вече все по-осезаемо и политически, и икономически, и социално.
Може и да не съм вече съвсем млад, когато това се случи, но съм сигурен, че през следващите 20 години Великобритания ще похлопа отново на вратата в Брюксел с молба да бъде приета обратно. Само че условията тогава ще са далеч по-лоши от онези, от които тя се облагодетелстваше в продължение на дълги години.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуално съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
