2014 година беше белязана с бурни събития във финансовия и банков сектор.
След смяната на три правителства и две поредни актуализации на държавния бюджет публичните финанси излязоха на червено и дефицитът в края на годината ще бъде 3,7% от БВП.
За пръв път от голямата банкова криза в България и пет години след началото на световната финансова криза у нас стана факт и първата затворена банка - КТБ.
Намеренията на правителството Орешарски бяха през 2014 г. дефицитът да не надхвърля 1,8% от БВП, като се върви към постепенна консолидация на бюджета през следващите години. Финансовият министър Петър Чобанов беше заложил икономически растеж от поне 1,8%, както и хармонизирана инфлация за 2014 г. също в размер на 1,8%.
Още през лятото обаче данните от изпълнението на бюджета започнаха да очертават неизпълнение на приходната част с 995,6 млн. лв. (към края на юни 2014 г.).
Недостиг на средства настъпи в НОЗК и последва апел на лекарските организации и на здравния министър да бъдат намерени спешно средства за нормалното функциониране на здравната система.
Междувременно в края на юли, след изборите за Европейски парламент, правителството подаде оставка. Като финансов министър в оставка Петър Чобанов предложи актуализация на държавния бюджет със 725 млн. лв., за да могат следващите две правителства - служебното и следващото редовно, да имат достатъчен ресурс за обезпечаване на всички дейности до края на годината.
Проектът за актуализация на бюджета предвиждаше увеличаване на дефицита до 2,7% от прогнозния за годината и намаление на разчетите за постъпленията от ДДС с около 500 млн. лв. спрямо заложените. 42-то Народно събрание обаче не подкрепи Чобанов и прие актуализация само на бюджета на Здравната каса като гласува допълнителен трансфер от държавния бюджет по бюджета на НЗОК от 225 млн. лв. за сметка на орязване на бюджетите на всички министерства.
Актуализацията на държавния бюджет
Служебното правителство излезе с нови данни за изпълнението на бюджета и прогнозира сериозно неизпълнение на приходите - с близо 1,1 млрд. лв. спрямо разчетените първоначално в бюджета за 2014 г., както и увеличаване на разходите на държавата, включително и заради спрените оперативни програми "Околна среда" и "Регионално развитие".
Финансовият министър в служебното правителство Румен Порожанов обяви, че ще трябва да подготви актуализация на бюджета, към която следващото редовно избрано правителство да пристъпи възможно най-бързо, защото иначе ще бъдат блокирани дейностите на министерствата.
Предложената от него актуализация предвиждаше увеличаване на дефицита по държавния бюджет до 3,6% от прогнозния БВП и влошаване на годишната прогноза за дефицита на касова основа до 4%.
След като Владислав Горанов пое поста финансов министър в трудно сформираното правителство на ГЕРБ, Реформаторския блок и АБВ с подкрепата на Патриотичния фронт, проектът за актуализация беше преразгледан с идеята да бъдат намалени разходите.
Министърът на финансите обаче подчерта, че неплащане на разходи през 2014 г. ще ги превърне в просрочени задължения за 2015 г. Така актуализираният бюджет отчете неизпълнение на разчетените приходи с 1 061 800 000 лв. или 1,3% от прогнозния БВП, както и увеличение на разходите, разделени по пера на отделните министерства.
Дефицитът на касова основа по консолидираната фискална програма за тази година ще бъде 3,7% от прогнозния БВП.
Случаят КТБ
За пръв път след голямата банкова криза в страната през 1996 г. у нас затвори врати четвъртата по големина търговска банка - Корпоративна търговска банка (КТБ).
На 20 юни ръководството на КТБ информира БНБ за изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на всички видове банкови операции. На това основание КТБ бе поставена под специален надзор и от тази дата до 4 декември всички вложители в банката нямаха достъп до средствата си.
Ликвидната криза в КТБ беше предшествана от проверки на разследващите органи в офиси на фирмата "Бромак" - основен акционер в КТБ. При поставянето на КТБ под специален надзор гуверньорът на БНБ Иван Искров посочи, че до проблеми в банката се е стигнало след медийна атака с анонимен сигнал и че банката е стабилна.
Много скоро обаче се установи, че в КТБ са били извършвани действия, несъвместими с добрите практики. Одит на независимите консултантски компании "Делойт Одит", "Ърнст и Янг" и "Афа" показа още през лятото, че липсват съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3,5 млрд. лв.
БНБ предложи план за преструктуриране на банката по схемата разделяне на болна и здрава банка, като се предлагаше добрите активи и пасиви на КТБ да бъдат прехвърлени към дъщерната й банка "Креди Агрикол България", по-късно преименувана в ТБ "Виктория". За тази цел трябваше да бъде приет специален закон за преструктуриране на КТБ. Това обаче не бе прието от 42 -то НС.
Спазвайки действащото българско законодателство БНБ възложи пълен одит на цялата банкова документация, за да може да вземе обосновано решение за съдбата на КТБ. Резултатите от пълния одит показаха дупка в касата на банката от 4,2 млрд. лв., което надмина и най-песимистичните очаквания за положението на КТБ.
На 6 ноември тази година на основание Закона за кредитните институции и Закона за БНБ Централната банка отне лиценза за извършване на банкова дейност на КТБ. Съгласно закона Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) започна изплащането на депозитите до 100 000 евро (196 000 лв.) на вложителите в банката от 4 декември.
Размерът на гарантираните влогове в КТБ се оказа 3,6 млрд. лв. Във ФГВБ имаше събрани 2,110 млрд. лв. като останалите средства бяха осигурени от актуализацията на бюджета за 2014 г. На ФГВБ бе предоставен заем от централния бюджет в размер до 2 млрд. лв. за срок до 5,5 години и лихвен процент от 2,95%.
През лятото на тази година малко след поставянето на КТБ под специален надзор опашки се извиха и пред офисите на друга банка - Първа инвестиционна банка (ПИБ). След възникнала паника у вложители и масово теглене на средства в рамките на около седмица, българската държава се обърна за помощ към ЕК и на страната ни бе разрешено оказването на ликвидна подкрепа към банката.
ЕК дава разрешение за оказване на държавна помощ единствено на банки, които нямат капиталов недостиг, а само нужда от ликвидност, бе обяснено от правителството и БНБ при сравняване на случаите ПИБ и КТБ.
Банковата система - "стабилна и свръхликвидна"
Въпреки отнемането на лиценза на КТБ и притеснението на хората с блокирани депозити, влоговете на домакинствата в банките са продължили да нарастват, а банковата система като цяло е стабилна и свръхликвидна. Това отчетоха в края на годината и гуверньорът на БНБ Иван Искров, и ръководителите на най-големите банки в страната.
По изнесените от БНБ официални данни до октомври 2014 г. депозитите са нараснали с 2,8 млрд. лв. (7,8%) на годишна база, а като не се броят КТБ и ТБ "Виктория", банковата система приключва годината с отлични показатели - коефициент на общата капиталова адекватност възлиза от 22,16 процента при изисквани в ЕС 8% и съотношението на ликвидните активи към сумата на пасивите в банковата система от 29,75% към октомври.
В края на октомври на балансовата стойност на лошите кредити е 10,62%, а банковият сектор е заделил общо 5,6 млрд. лв. провизии под формата на обезценки. Банковата система продължава да генерира печалба, очаква се секторът да приключи 2014 г. с положителен финансов резултат в размер около 700 млн. лева.
