В традиционно месоядните централноевропейски култури (като Германия) привържениците на вегетарианската кухня я сочат като модел за здравословно хранене и препоръчват всички да намалим яденето на месо, дори напълно да се откажем от него.
Прекаляването с животински мазнини води до затлъстяване, болести на сърдечно-съдовата система, навярно и до рак, предупреждават специалистите.
Карикатурният вегетарианец изчезна
Навремето смятаха вегетарианеца за някакъв асоциален "лузър", който страни от обществото и става за присмех. В Европа това отдавна не е така.
Често именно вегетарианството е проява на отговорно социално поведение, защото се знае, че производството на месо увеличава вредните емисии в атмосферата и в крайна сметка вреди на природата.
Все повече критики напоследък предизвикват и условията, при които се държат животните, промишлено отглеждани за месо. Германските обществени телевизии показаха доста жестоки, натуралистични репортажи от птицеферми и кланици, за да види обществото как се произвеждат евтините бутчета. Тази дискусия още не е пристигнала в България.
В Чехия вегетарианството все още остава самотно занимание, но тенденцията определено върви към балансирано хранене.
Разшири се веригата вегетериански ресторанти "Лехка хлава", които само далечно ми напомнят на някогашните вегетариански ресторанти в България. Това се светли, хигиенични, модерни заведения с огромен избор на вегетариански ястия.
Впрочем, макар и преобладаващо месоядни, чехите консумират много салати. И в Чехия, и в Унгария, и в страните от Западните Балкани шопската салата присъства в менюто на повечето ресторанти, но малцина знаят произхода й. Тя не е и патентована като българска.
Днес на власт е "мръвката"
В изисканите ресторанти ги има, но кога ли цяла България ще си спомни забравеното богатство от постни манджи, което винаги е притежавала като традиционен производител на зеленчуци?
До неотдавна в семействата традиционно се спазваха множество постни дни, а ястията не се повтаряха седмици наред. Днес на власт е "мръвката" и дори в Германия все по-често припомнят, че по-рано печено се е сервирало само в неделя. Нима човекът става все по-месояден, все по-"кръвожаден"?
Ресторантските менюта в стандартните български заведения си приличат като две капки вода. Навсякъде едно и също, навсякъде вездесъщите, при това нездравословни пържени картофи.
Как да си обясним това униформено мислене 20 години след падането на комунизма, чийто синоним в кулинарията беше мешаната скара? Нима в гените на новите поколения в ресторантьорството се пренася "информацията" за социалистическото еднообразие?
Защо не се разровят из старите вегетериански рецепти и създадат заведения със собствена неповторима атмосфера, както е навсякъде по света?
Няма ли месо, отпиши го!
Нашите баби спазваха постите стриктно, сякаш бяха предтечи на модерното понятие "веган": не просто отказ от месо, но от всички животински продукти като яйца или сирене.
Какво друго бе постът, освен пречистване няколко пъти през годината - пречистване от мазнини, токсини, от изкушения, прегрешения, излишества, чревоугодничество, преяждане?
В България културата на хранене все още безнадеждно изостава. Промяната ще бъде бавна и с много съпротива, включително и от страна на все още масово разпространеното убеждение, главно сред мъжете, че ако на масата няма месо, все едно няма ядене.
Което, впрочем, сублимира в ежегодната дискусия в българските медии за "депутатското кюфте" като едва ли не единица мярка за щастие.
