Страната има либерална здравна система, а и е лидер по трансплантации на глава от населението в ЕС.
По думите му там чакащи за присаждане почти няма, докато у нас от години почти не се извършват такива операции поради липса на донори.
Човекът, който чака за трансплантация на бъбрек, трябва да има роднина в Испания, който работи легално там и плаща здравни осигуровки. Той помага на болния, като му намира някаква работа, макар и само за няколко месеца.
Така българинът попада в испанската здравна система, която не прави разлика между местни и чужденци, когато става дума за трансплантация.
Ако в страни като Германия, Франция, Англия и Италия трансплантираните са около 25 души на 1 млн. население, то в Испания те са 35-40 души на 1 млн.
Близо 900 души в момента у нас чакат за присаждане на бъбрек, но ако нямат подходящ жив донор сред роднините до второ коляно, както повелява законът, почти нямат шанс да дочакат орган от трупен донор.
За 2012 г. в агенцията по трансплантации е регистриран само един. За тези отчаяни българи вариантът да отидат в чужбина е по-реалистичен.
Преди години имаше наплив към Пакистан, където вървеше нелегална търговия с органи. Много болни обаче получават усложнения след завръщането си в родината. Междувременно властите в страната са затегнали контрола.
Законът преследва присажданията на черно, затова те се извършват в домашни условия.
"Хората разбраха, че това е много рисковано. Пациентите идват после при нас без абсолютно никаква медицинска документация. Носят само шепа лекарства, които са отрязъци, а не в кутии. Надписите са на арабски и ние не знаем реално какво им е давано.
Вече в България те се нуждаят от много лекарства и лекарски труд. От една година насам обаче тази група отчетливо намаля", коментира проф. Паскалев. През последната година са дошли само двама души.
През последните години обаче има още един нов "отличник" в трансплантациите - Хърватия. В България при 7,5 млн. души има 450 трансплантирани. В Сърбия, която е приблизително с толкова население като у нас, 750 души са с присаден бъбрек, а в Хърватия, с население малко над 4 млн., те са 1200 души.
"Хората там мислят по много по-приветлив начин за живота, за човека до себе си, който може да е приятел, непознат или някой в нужда. По-отворени са към проблемите на другите. На практика там чакащи за бъбречна трансплантация няма, с изключение на много възрастните", коментира проф. Паскалев.
Хърватия е първа в света по брой на трансплантации на бъбреци и черен дроб на милион души, сочат данни на Съвета на Европа.
Донорството в България все още е на изключително ниско ниво. Според изследване у нас повечето българи не се съгласяват да станат донори заради ниското доверие в здравната система.
Източник: БоленЗдрав
Последвайте ни
